Москва. На 1 юли в Париж трябваше ще се проведе среща между сръбския президент Александър Вучич и косовския му колега Хашим Тачи, организирана с посредничеството на държавния глава на Франция Емануел Макрон и канцлера на ФРГ Ангела Меркел. Но тя няма да се състои. Съдейки по радикалната реторика на косоварите, липсата на перспективи за премахване на 100-процентните мита, наложени от Прищина през ноември 2018 г. за внос на стоки от Сърбия, както и полицейската операция, проведена в края на май в сръбските общности в Косово, практически няма шансове за постигане на компромис в Париж, коментират в редакцията на руския вестник „Независимая газета“.
В очакване на промените на върха в Брюксел изборите за Европейски парламент, срещата в Берлин от края на април 2019 г. се оказа провал. Не бе публикуван план за демаркация, Прищина не бе убедена да отмени митата. В резултат на това обществеността продължава да бъде в затъмнение по въпроса какво представлява същността на териториалното разграничаване и какви са шансовете този план да стане историческа реалност.
Някои резултати от несъстоялата се среща на върха в Париж вече са налице. Белград получи малка победа: сръбският премиер Анна Брнабич заяви предсрочно, че преговорите няма да имат смисъл, ако Прищина не отмени митата. Белград започна да излага своите условия, което само по себе си не е лошо. В същото време сърбите ще заминат за Брюксел на 30 юни за редовни междуправителствени преговори. Дали ще постигнат победа – предстои да стане ясно.
Планът за териториално разграничаване остава единственият елемент, който повечето преговарящи са склонни да обсъждат. Предположенията за промяна на границата са следните: Сърбия признава независимостта на Косово в замяна на присъединяването на Косовска Митровица и четирите населени предимно със сърби общини в северната част на страната. Сръбското население в южната част на Косово най-накрая ще може да създаде Общността на общините (те формално са получили това право съгласно Брюкселското споразумение от 2013 г., но поради действията на Прищина тя все още не функционира).
Прищина от своя страна получава от четири до седем населени места от Прешевската долина (днес тя част от Южна Сърбия). Езерото Газивода (най-важният ресурс, от който зависи доставката на вода и електричество в Косово) се прехвърля към съвместно управление (международна концесия /международно посредничество). Съдбата на завода „Трепча" и мините около него остава неуредена, тъй като броят на заинтересованите страни по този въпрос става все по-голям.
От една страна, размяната на територии в контекста на промяна на административните граници, не е прецедент в сръбската история. Такива случаи има – от 1947 г. и от 1959 г. Така реалният териториален обмен има определен исторически контекст. В същото време шансовете за прилагане на плана за териториално разграничаване с посредничеството на Германия и Франция, намаляват.
Това се дължи на редица фактори. Първо, за разлика от други международни участници, основният източник на натиск върху Прищина и Белград от германско-френския тандем е перспективата за европейска интеграция. Но тези страни, заедно с Нидерландия и Дания, се противопоставиха на започването на преговорите за присъединяване на Северна Македония и Албания през юни 2019 г., въпросът беше отложен до октомври. Белград получи солидна част от критиките в предварителния доклад на ЕС за напредъка си. Косово не получи обещаната визова либерализация. В резултат на това тактиката на „споразумения и отстъпки в замяна на перспективите за европейска интеграция“ вече не дава плодове. Дори може да се каже, че се превърна в откровен взаимен шантаж.
Всичко това се наслагва върху разликата в позициите на Берлин и Париж по отношение на решаването на балканските териториални въпроси, както и на факта, че европейските страни, макар и обединени от идеята за европейска интеграция на Балканите, все повече се обръщат към традиционните си национални интереси.
Така например Великобритания исторически се противопоставя на австро-германското и руското влияние. Лондон е също толкова разтревожен за дейностите на Берлин и Москва в региона. Той се страхува от възможното им съюзяване посредством газопроводите „Северен поток-2“ и „Турски поток“. Освен това активната позиция на Берлин в установяването на диалога между ЕС и Китай, както и стратегическият съюз между Пекин и Москва може да осигурят солидна противотежест на британско-американското влияние чрез осъществяването на големи инфраструктурни проекти. Лондон активно подкрепя общата позиция на ЕС за Балканите, в знак на солидарност с Брюксел по отношение на „гнилите действия" на Москва. Но всъщност той поддържа независима линия, насочена главно към неутрализиране на влиянието на Федерална република Германия чрез структурите на съветниците в апарата на властта в Белград и Прищина.
Възелът на противоречия по отношение на Косово и региона като цяло ще бъде по-вероятно да се усложни още повече и изобщо да не се разплете.Това вече се вижда от кадровите промени в дипломатическия корпус на всички значими международни сили на Балканите. През изминалата година броят на британските и китайските мисии в Сърбия се увеличи значително. През януари 2019 г. Лондон назначи за свой посланик в Белград Сиан Маклеод, някога оглавявал офиса на ООСЕ и човек, който добре познава региона. Работил е и в Русия.
Антъни Годфри, бивш ръководител на политическия отдел на американското посолство в Москва, бе назначен за посланик на САЩ в Сърбия на 18 юни. И накрая, в Москва, на 10 юни, Александър Боцан-Харченко, дипломат, който отдавна работи в региона, бе одобрен за посланик в Белград.
Тези промени свидетелстват за едновременното повишаване на значението на Балканите, тяхното възприемане като проблем и конкурентна точка във водещите столици. Преди всичко обаче тази поредица назначения слага точка на монопола на ЕС на Балканите.

Превод и редакция: Тереза Герова