Президентските правомощия на Нурсултан Назарбаев по силата на Конституцията изтичат през април 2020 г. Както в Казахстан, така и в чужбина се говореше, че 79-годишният постоянен лидер на държавата най-вероятно няма да участва в следващите президентски избори. Тези слухове станаха по-силни, когато по време на едно от чуждестранните пътувания Касим-Жомарт Токаев направи същото предположение. Вярно е, че впоследствие той отхвърли изявлението си, но „съмненията останаха.“ Неотдавна самият Назарбаев допринесе за появата на нова вълна от слухове, като поиска от Конституционния съд процедурата за действия, необходими за оставка от поста.
Съгласно Конституцията на Казахстан, в случай на предсрочно освобождаване или отстраняване от длъжност на президента, както и смъртта му, правомощията за оставащия срок се прехвърлят на председателя на Сената на Парламента. По този начин президент на Казахстан стана председател на Сената Касим-Жомарт Токаев., но за колко дълго - въпросът все още е отворен.
„Няма причина да се спекулира, че действията на Назарбаев ще доведат до промени в курса на Казахстан и вътрешни сътресения. Нищо няма да се промени, включително отношенията с Русия, както и отношенията с други страни. Държавната архитектура на Казахстан няма да се промени. Няма предпоставки за това: няма опозиция, кланова борба не съществува. Назарбаев, според мен, се възползва от опита на преходния период в Узбекистан, когато в продължение на няколко дни имаше пълна несигурност и в Ташкент, благодарение на работата на Службата за сигурност, никой не знаеше какво се случва и в резултат всичко мина гладко ”, каза за изданието Аркадий Дубнов – експерт по постсъветското пространство.
Подобна оценка на оттеглянето на Назарбаев дава и докторът на историческите науки, експерт по Централна Азия и Близкия изток Александър Князев. Според него оставката от президентството трябва да се смята за планирана, замислена и хармонично завършва сегашния етап на предаването на властта, за която много време са говорили и писали, но което всъщност е само началото.
„Миналата година беше приет Законът за Съвета за сигурност, според който Съветът за сигурност е конституционен орган и по същество неговият статут позволява наблюдение и приспособяване на работата на всички клонове на правителството. До известна степен сегашната политическа система на Казахстан наподобява иранската, където върховният лидер е юридически и ефективно лидер на страната. Това е малко подобно на системата на властта в Китай след оттеглянето на Дън Сяопин от официалните постове. В казахстанската версия това е функция на Съвета за сигурност, който Нурсултан Назарбаев ще води до живот ”, каза Князев пред вестника.
Той припомни, че още преди приемането на закона за Съвета за сигурност, във висшето ръководство на Казахстан са започнали промени и вече са приключили кадровите промени, необходими за изпълнението на сценария за прехода на Назарбаев към председателството на Съвета за сигурност. В допълнение към конституционно-правната компонента, според Князев, изборът на Токаев е и политически коректен, тъй като това е "вероятно най-авторитетният политик в чужбина след самия Назарбаев, той е добре познат в Москва, Пекин, Вашингтон и Брюксел, и богатия му дипломатически опит ще му позволи да поддържа баланса в държавата в отношенията със световните центрове на властта и всички партньори. " "Мисля, че Токаев е в състояние да се превърне в приемлива фигура за всички групи политически и бизнес елити в Казахстан и да поддържа вътрешния политически баланс в страната", каза Князев.
"Комбинацията от вътрешната и геополитическата позиция на Казахстан в перспектива от три до пет години му оставя много малко варианти", смята неназован експерт в социалната мрежа „Телеграм“. „Или възможно най-близката интеграция с Русия. Или пълно господство на Китай, нещо като Синцзян - Уйгурски автономен регион с повишен стаут на формална автономия. Или просто диво поле, Сомалия в самия център на Евразия, последвано от резултата при първата или втората опция или комбинация от тях. Четвърта възможност няма : никой няма да позволи на непознати, нито на Запада, да не говорим за турци или саудитци, има пълно единство по въпроса между Русия и Китай“
Превод и редакция: Юлиян Марков
