В своя реч в Народното събрание на 17 декември 2014 г. Валери Симеонов казва тези думи когато емоционално описва случаите на нападения над екипи на Спешна помощ и малолетни и настоява за предприемане на мерки срещу това. По повод на тази реч Асен Асенов подава жалба в Комисията за защита от дискриминация (КЗД), в която твърди, че Валери Симеонов е осъществил дискриминация спрямо цялата ромска общност и конкретно срещу него, като неин представител.
Лидерът на НФСБ отговаря на това, че изказването не е насочено към цялата общност, а само за онази част от нея, която престъпва законите и нормите на общуване, не се грижи за децата и бъдещето им, злоупотребява с техните помощи и върши престъпления.
Комисията за защита от дискриминация приема жалбата на Асен Асенов за основателна. Налага 1000 лева глоба на Валери Симеонов за това, че е осъществил дискриминация под формата на тормоз и му предписва в бъдеще да се въздържа от изявления, които засягат честта и достойнството на личността по признак „етническо положение“.
Решението най-напред е потвърдено от Административен съд-Бургас.Сега обаче, с решението си от 15 януари ВАС отменя както решението на Административния съд в Бургас № 564 от 23 март 2018 г. , така и на Комисията за защита от дискриминация № 119 от 23 март 2017 г.
Според върховните съдии – председателят Йовка Дражева , Анна Димитрова и Емил Димитров - Валери Симеонов не е целял настъпването на негативни последици за Асен Асенов, нито пък накърняване на достойнството му и създаване на нежелана среда по отношение на представителя на ромската общност.
Върховните съдии посочват, че изказването на Валери Симеонов не е насочено към конкретно лице, в случая Асенов, и затова доброто име на ромския представител и неговите права не са накърнени. По думите на съдиите мнението на Симеонов, не подкопава устоите на демократичния режим и не цели разпалване на вражда, ненавист или омраза и това е видно от цялото му изказване. А изразните средства и стила на изразяване не са мнение, а начин, по който това мнение е доведено до знание на обществото и е въпрос на свободата на личността като цяло, коментира още тричленният състав.