Агенция „Фокус“ представя цялостен превод на публикацията на Груевски, без редакторска намеса.
Нова стратегическа цел. За името.
(Честитя днешното подписване на протокола за НАТО. Размисли за нова национална стратегия в новосъздалата се ситуация с името)
1.Новосъздалата се ситуация
Досегашната национална стратегия за постигане на разумен компромис с Гърция пропадна. Назначаването на марионетната власт в Република Македония отмени концепцията, която се бореше за справедливост, честна сделка и разумен компромис. В спора за името Македония отстъпи на Гърция почти всичко. При тази нововъзникнала ситуация, е необходима нова идеология за името и идентичността. Тя ще бъде основата, на която след заминаването на марионетното правителство, новата власт и Министерството на външните работи ще трябва да изградят нова доктрина.
Текстът е само скромен опит да ви подтикна към размисъл, дебат и може би да дам своя скромен принос за новата идеология за името и идентичността след операцията, проведена от марионетното правителство. Публикацията не е предназначена за онези, които четат само кратки текстове. Има за цел да ви подтикне към размисъл и дебат. Позициите са лично мои и по никакъв начин не трябва да се свързват с вижданията на ръководството на ВМРО-ДПМНЕ.
2. „Бинго“, кое не можеше да пропусне южният съсед
Както и очаквах, парламентът на южната ни съседка ратифицира Преспанския договор. Освен ежедневните политически конфликти, там, освен властта и опозицията, дълбоко интимно знаят, че този шанс не трябва да се пропуска. Веднага след като измененията в Конституцията бяха приети в нашия парламент, беше ясно, че споразумението ще бъде прието експресно от тях.
Така, заедно с по-рано приетия договор по същия принцип, с отстъпването на всичко, което искаше източния ни съсед, сега имаме нова ситуация. Загубено име, идентичност, история, култура, намеса в образованието ... Ние имаме държава с национални и държавни атрибути, с които не се идентифицираме и които бяха наложени изкуствено приети против волята на хората от марионетното правителство. Допълнително имаме и ситуация, при която лидерът на основната опозиционна партия в южната ни съседка, който скоро се очаква да стане премиер, открито създава нови пречки по пътя към ЕС с нови условия по въпросите за идентичността.
3.Загубихме една битка в борбата за македонския въпрос – исторически паралел
Днес мнозина са отчаяни. И какъвто е редът, след всяко поражение идва кавга, търсят се виновници, създават се нови разделения, нови обвинения и сблъсъци, не само на ниво марионетна власт – силите на съпротивата, но и вътре между силите на съпротивата срещу тази операция.
Като се има предвид, че и двата договора, както този с България, така и този с Гърция, имат дълбока историческа основа, за начало трябва да погледнем на нещата чрез един задълбочен преглед на историята. Много македонци са отчаяни. С горчиво чувство и усещане, че всичко, което е направено досега е напразно, и че след това споразумение всички сме загубено поколение. А така ли е?
Ако се гледа само през призмата на този ден, да, така е. Но ако се гледа в историческа перспектива, това е само една загубена битка от дългата борба за затваряне на македонския въпрос в полза на македонците. Да, голяма битка, която много боли. С големи последици и която ни поставя в много по-тежка ситуация за бъдещата борба за затваряне на македонския национален въпрос в полза на македонците.
Така, например, в краткосрочен план, някой е могъл да каже през 30-те години на миналия век, че борците и идеолозите на историческото ВМРО са били загубено поколение, защото тогава не са успели да създадат автономна или независима Македония, към което са се стремили.
Исторически обаче това не е така. Тяхната 41-годишна борба е основата, стълбът, върху който започна народноосвободителната борба (НОБ). Тяхната четиридесетилетна борба, геройство и жертва, която на моменти прилича на продукт на филмов сценарий, а не на нещо, което реално се е случило, създава такова напрежение, такова силно напрежение, което не може да завърши по никакъв друг начин, освен с държавност. Борците в НОБ искаха приемственост, като назоваваха партизанските единици в Македония с имената на революционери и войводи от ВМРО, които най-често наричат „илинденските борци“. Тази 41-годишна битка е една от причините и основа, на която, освен другото, Тито по-късно решава да ни даде статут на държава в новата югославска федерация, за да не се сблъска неговият режим със съпротива, каквато преди това среща КСХС (Кралство на сърбите, хърватите и словенците)/Югославия между двете световни войни, а и преди това. Това не е единствената причина за неговото решение, но е много важна причина.
Целта на историческото ВМРО беше създаване на държава Македония, която по различни поводи наричат по различен начин: автономия, независимост, обединена Македония като част, федерална единица, от югославска или южнославянска федерация и още много други идеи за форми за достигане до целта. В някои съветски исторически архиви, свързани с тяхното проследяване на събитията в Македония, се твърди, че по онова време, когато на Балканите се говорило за автономия, се имало предвид независимост.
Нашата цел днес, освен нейното (на Македония – бел. „Фокус“) задържане и развитие, е битката за нашето име, македонската идентичност, историята, културата, интервенциите в образованието...
Разбира се, паралелно с това и икономически по-силна държава, членка на НАТО и ЕС, функционираща демокрация и върховенство на закона.
Ние, това поколение, поставихме добри основи. За името и идентичността. Както и за другите споменати работи. Това, което направихме и което е свързано с името, идентичността, историята и т.н., започва преди всичко от сериозното повишаване на осведомеността на всеки индивид в Македония. Ще отнеме десетилетия, за да може някой да промени това самосъзнание. Стотици други стъпки „бетонираха“ (според Зоран Заев „македонската“ идентичност е „бетонирана“ с Преспанския договор – бел. „Фокус“) това съзнание, което съществуваше, но през последните десетилетия растеше и се затвърди. Чрез подкрепата за издаването на много книги и научни изследвания в областите, свързани с нашата идентичност, история, език, държавност, име и т.н.
Чрез създаването на много пиеси и документални филми за македонската история и идентичност. Чрез поставени голям брой паметници и паметни плочи, изграждането и кръщаването на обекти, организирането на възпоминателни събития, голям брой празници, решения на правителства, парламенти, институции и референдуми. Чрез продължаване и засилване на различни, домашни и международни събития и комуникации, културни и етнически обичаи и традиции, утвърждаване чрез македонските туристически кампании и възможности за инвестиране в медиите в световен мащаб, спортни успехи, изяви на хора в ООН, ЕС , НАТО, в други страни, навсякъде ... и т.н.
Всичко това и много други неща, които не споменах, ще бъдат основа за следващата политическа и дипломатическа битка. След влизането в НАТО и ЕС нещата трябва да бъдат коригирани и през това време трябва се подготвяме за този момент. За затварянето на македонския въпрос без безсмислени и изкуствено наложени забрани на определителите за идентичност „македонски“, „македонско“, или „македонска“. Без те да бъдат институционално забранени или позволени, без забраната същото да важи само за гражданството и без всички унижения и несправедливости, наложени от Преспанския договор. Без „кумове и сватове“ отвън. Без заплахи, присъди на депутати, обвинения и гонения.
Нека завърша историческия паралел. ВМРО, която в онези години означаваше борба за Македония, през 1934 година беше разтурена и унищожена от българското правителство под външен натиск, заради нейната борба за освобождение на Македония в нейните три географски части. И през тези 41 години най-големият проблем на ВМРО беше, че не успя да осигури достатъчно силна международна подкрепа за проекта за независимост, или поне автономия на Македония, ако въобще можеше да се осигури, имайки предвид, че тогава ВМРО претендираше за териториите на поделената Македония след Букурещкият договор от 1913 година. Територии, които тогава бяха на Гърция и Сърбия, страни, които още преди активирането на ВМРО бяха съюзници на Великите сили по това време, като Англия, Франция и Русия, поради което ВМРО нямаше избор. Тя беше в ситуация да се окаже на страната на онези, които загубиха Първата световна война, защото преди да вземе страна, ВМРО получи само от Германия и Австро-Унгария обещание за независимост, ако се присъедини към тях във войната. Такова обещание нямаше как да дадат от другата страна, където бяха Франция и Англия, защото техни съюзници вече от дълго време бяха Гърция и Сърбия.
Можете да се замислите колко човешки живота са дадени през тези 41 години за идеята за независимост, която в един исторически момент завърши с унищожаването на ВМРО през 1934 година. Подобен опит е направен от българското земеделско правителство на Стамболийски в началото на 20-те години на миналия век, когато се водеше истинска война между ВМРО, оглавявана от Тодор Александров, от една страна, и българското правителство, от друга, в момент, когато Александров го търсеха с потери и Сърбия, и Гърция и публично обещаваха висока парична награда за главата му.
Дори в борбата срещу четите на ВМРО в България в този период бе формирана специална т.нар. Портокалова гвардия (Оранжева гвардия – бел. „Фокус“), съставена от обучени войници, за борба срещу комитите. Подобни единици, освен редовните военно-полицейски сили, имаше и във Вардарска и Егейска Македония. Този опит пропадна с военния преврат в България на 9 юни 1923 година, към който по-късно се включи и ВМРО, изпращайки четата на скопския войвода Величко Велянов – Чичето, който брутално ликвидира българския премиер, а преди това, през 1921 година, и министърът на вътрешните работи.
Но през 1934 година българското правителство успя в онова, в което не успя 10 години по-рано. След 1934 година бяха преследвани, съдени и интернирани войводи и дейци на ВМРО от страна на властите в България. Последният представител на ВМРО Ванче Михайлов, чието 10 годишно ръководство на партията има много спорни моменти, получи смъртна присъда в България, която никога не беше премахната.
С този исторически паралел, без намерение да омаловажавам щетите от действията и решенията на това марионетно правителство, припомням, че тази загубена битка с промяната на Конституцията е само част от 140-годишната борба на македонския народ, от множество поражения и победи, падения и възходи, кървави битки за свобода, геройства и предателства, но и вътрешни несъгласия и конфронтации, които някога бяха за създаване на своя държава, а днес и в бъдеще, разбира се чрез дипломатически средства, за своето име, идентичност и наложени договори за промяна на историята, културата, образователните програми... За по-силна икономика, демокрация и върховенство на закона. За членство в НАТО и ЕС. Винаги, докато има македонци и твърдо национално самосъзнание, тази борба ще продължи до окончателното затваряне на македонския въпрос, но справедливо затваряне, в полза на македонците и тяхното основно човешко право на самоопределение.
4. Идеята за референдум за името и резултата от референдума е ключова основа за по-нататъшна борба
Ключовата работа в този период вече е свършена. Марионетното правителство не получи подкрепа от гражданите на референдум. Това трябва да бъде стълбът, основата, на която ще се изгради новата идеология за името.
Когато през 2005 година я осмислих и промотирах идеята за референдум за името на майската годишна конференция на ВМРО-ДПМНЕ в препълнената университетска зала, знаех, че ще бъде точно така, както и днес: защита от заплахи, подкупени, марионетни, или, с една дума, безотговорни политици от всякакъв вид и такова правителство.
Или защита, която ще попречи, или ако не може да попречи на справедливо решение, тогава поне ще бъде основа, върху която да се „излекува“, това, което ще бъде „загубено“ в едно „нападение“, каквото доживяхме сега. В този случай, ход, който най-малкото няма да даде легитимност на без безотговорните действия, от където отново ще може да започне да се гради новата идея за връщане на насила отнетото, а всичко това да има легитимност. Щеше да бъде още по-триумфално и с по-добър ефект в краткосрочен план, ако вместо стратегията „бойкот“, бяхме отишли и победили със стратегията „против“, за която съм уверен, че с навреме започната силна и интензивна кампания, още от края на пролетта на 2018-та, и с по десетина наблюдатели на всяка секция, щеше да донесе грандиозна победа на „против“ срещу „за“.
Мотивите за тази позиция със сигурност бяха различни от мотивите на всички онези, които насърчаваха опозицията да не бойкотира, а да гласува „против“. Повечето от тези призиви бяха мотивирани с цел да победи „за“ и референдумът да успее. Моят мотив и убеждение беше да победи „против“ на въпроса за Преспанския договор в такава форма и с такова съдържание, но след като видях, че се допусна идеята за бойкот много бързо и безпрепятствено да вземе такива големи размери, вече беше рисковано с призив за гласуване „против“ да се дели македонската национална „тъкан“ в полза на намеренията на марионетната власт и начинът, по който тя извършваше цялата тази операция.
Но това е зад нас и сега не бивав да се губи време за това, когато дори избраната стратегия дава минималния очакван ефект като основа на „новата парадигма на името“.
След лансираната идея за референдум за името през 2005-а година последваха много критики. На първо място, от политически опоненти, често от съмишленици, заради страха този референдум да не бъде фалшифициран. По онова време казах, че е необходим референдум в случай, че правителството в бъдеще трябва да постигне споразумение, което счита за добро. Или някой й каже да смята, че е добро. Такова решение, такъв договор, за толкова важен въпрос, да не бъде взето от неколцина политици в правителството или парламента, а да се даде възможност на народа да решава за толкова важен въпрос за него и държавата. Ако мнозинството не се съгласи, дори и правителството да го наложи насила, тогава няма да има устойчиво решение. Няма законно решение.
С течение на времето, колкото и опонентите да критикуваха и отричаха предложението народът да решава за евентуална промяна на името, живеейки и работейки в демократично общество и с повишената осведоменост на гражданите, в момент, когато в ЕС, към който се стремим, за толкова важни въпроси и за по-незначителни, винаги има референдум, на който гражданите, народът на тези страни се изказват и политиците следват тяхното решение, политическите опоненти от СДСМ не можаха да се справят със силата на аргументите и приеха предложението, „спряха се“ на тази идея, а за онези от тях, които са имали нечестни намерения, бих казал на този „капан“.
Винаги съм знаел, че е много по-лесно да се сплашат или подкупят 20 или 200 политици, министри, депутати, лидери на партии... отколкото целият народ или половината от него... и затова за толкова важен въпрос трябва да решението на проблема от политиците да бъде потвърдена или отхвърлена от гражданите на страната. Не крия, че се чувствам горд от този стратегически ход с лансирането на идеята за референдум за името в онзи момент. А ето защо.
Днес и в бъдеще, най-силният аргумент е тъкмо този, че идеята и предложението на политиците от властта не получи потвърждение от народа.
Това е най-силният аргумент в бъдещето, Най-силният аргумент за продължаване на 140-годишната битка за македонския национален въпрос. Най-силният аргумент да успеем да задържим този въпрос отворен, за да може един ден да бъде затворен в полза на Македония. Всичко, което е направено насила, против волята на мнозинството от един народ, един ден ще се върне. Основната отправна точка, основа, доказателство и аргумент е липсата на подкрепа за решението на марионетното правителство в референдума за името дори с такъв проблем, който е неудобен за гражданите, повечето от които искат да видят страната в НАТО и ЕС.
Това е началната сила, основният повод и коронното доказателство за бъдещето като нация и държава, да имаме легитимност за борбата за поправяне на несправедливостта от това време. Несправедливостта, чието изпълнение бе успешно само защото беше вложено в геостратегическия пакет на евроатлантическата интеграция на страната, нуждата от която е неоспорима, но цената за мнозинството от македонците е неприемлива.
Македонският народ и гражданите на Република Македония сега имат в своя „джоб“ тази легитимност от референдума. Точно упоритото 13-годишно налагане на идеята за референдум ще ни помогне, когато е най-трудно. В случаят, неосигуряването на достатъчна подкрепа на референдум, колкото и те да го наричат консултативен, такъв или онакъв, показа, че народът не даде нужната подкрепа, което означава, че няма мнозинство, което да вярва, че предложението на правителството и мнозинството в парламента е добро.
Фактът, че не е имало масови протести от недоволни граждани, които биха могли да дадат само много по-реалистична „визуализация“ на неудовлетвореност, е лесно обяснима. Заради репресивните мерки, които властта предприе превантивно чрез стотици, ако не хиляди, наказателни обвинения, арести, затвори, съдебни процеси, политически преследвания, закани, съкращения или освобождавания от работа, спирания на автобуси, тръгнали към протестите и т.н. Но, дори без тази визуализация, легитимността на по-нататъшната борба е вече „потвърдена“ на 30 септември 2018 година.
С репресивни и недемократически методи властта осигури гласовете на 2/3 от депутатите. Тя има това, но народът, „със заверката в джоба“, чрез по-нататъшната борба и при следващия исторически шанс ще поправи нанесената несправедливост.
5.Следващи стъпки. Консолидация и подготовка за продължаване на борбата. Членство в НАТО и ЕС.
В една такава нова ситуация, с вече приети изменения на Конституцията, с всички незаконни и противоконституционни процедури, започвайки от противоконституционното назначаване на председател на парламента, чрез репресивно упражняване на страх сред хората и елиминиране на някои от авторитетите в десния блок чрез изфабрикувани съдебни процеси, арести и гонения, след гласуването в парламента, народът трябва да се готви за продължаване на 140-годишната политическа борба за затваряне на македонския национален въпрос, така както заслужаваме, при следващ исторически шанс.
Преди това, преди акта на връщане на отнетото насила, трябва да се използва това, което е позитивно за Македония от този дивашки наложен договор и променена Конституция, име и идентичност.
Това е преди всичко членството в НАТО и ЕС, където това е нашето място в тази епоха.
Не е тайна, че през цялата ми кариера в политиката, от началото до днес, аз съм шампион на членството на Македония в НАТО и ЕС. Разликата със СДСМ е, че то се случи по такъв начин, с такова унизително и вредно съгласие, с пълно предаване на придобитото трудно и с кръв, а след това в продължение на години да се борим за коригиране на щетите с всички рискове в това намерение. Но освен това си мислех и все още вярвам, че мястото на Република Македония е недвусмислено в НАТО и в ЕС. Това, че платената пропаганда се опитваше да нарисува друга картина заради различни цели, е друг въпрос.
Когато вече, насила и противоконституционно, ни го направиха това с името, идентичността и историята, когато вече това е станало реалност, трябва да се използва ситуацията и възможно най-скоро страната да стане членка на НАТО и да започне и колкото може по-скоро да завърши преговорите за пълноправно членство в ЕС.
Това е период от 18 месеца за НАТО, а за ЕС може би от 6 до 8 години, в зависимост от няколко фактора. Ако няма предсрочни парламентарни избори, членството в НАТО ще бъде осъществено до 2020 г. и се надявам поне 20-30 процента от необходимите реформи и преговори за членство в ЕС да бъдат завършени. След промяната в марионетното правителство процесът на присъединяване към ЕС трябва да бъде завършен без да се създават рискове.
Желанието на мнозина да променят това споразумение, преди да се присъединят към НАТО и ЕС, е съвсем разбираемо, но колкото и да са искрени, от опит знам, че тези желания са трудно осъществими, предвид позицията на Гърция по подписания Преспански договор и същевременно предвид механизмите за блокиране на членството в ЕС, за които тези дни опозиционният лидер в нашата южна съседка така жлъчно разказа. Трябва да бъдем много внимателни през следващите 6-8 години, за да не останем без име и без ЕС. Когато вече сме доведени до такава трудна ситуация от това марионетно правителство, когато вече сме загубили името и националността, трябва първо да влезем в ЕС, а след това, на добре подготвен терен и осигурени съюзници, да търсим поправяне на нанесените щети, което въобще няма да е лесна операция. Не споменавам НАТО, тъй като членството трябва да се случи през следващата година.
(първа част)
Превод и редакция: Иван Христов
