София. Красимир Узунов беше много всеотдаен патриот, който искаше ние да знаем нашата история и боевете на нашата армия. Той беше и човек, който не жалеше сили и средства, за да възкреси онези моменти преди сто и повече години, където са се сражавали нашите деди и прадеди. Това каза за Радио „Фокус“ Никола Христов, внук на командващия 11-ти пехотен Сливенски полк, участвал в битката на Каймак-Чалан, оцелял след бомбардировките над София. „Той беше човек, на когото много хора се чудеха – на неговия ентусиазъм, на неговата цел – хората, българите да се възпитават от патриотизма на онези, които вече отдавна ги няма. За мен нашата държава губи много в лицето на господин Красимир Узунов. Просто много е тъжна загубата. Какво да ви кажа, всеотдаен човек, тъй като аз съм внук на генерал Никола Христов, и беше направил всякакви усилия да ме изнамери, да ме издири още преди няколко години, когато започваше да пише книгата за Каймак-Чалан. И като я написа, ми даде да я прочета още в електронен вид. И някак си полагаше голямо старание, не жалеше сили и средства, за да се получи този негов епохален труд. И не само това", посочи Христов. По думите му благодарение на Красимир Узунов и представянията на книгата в различните части на страната, в провинцията, в София и във Военното училище, много хора са научили за нашата история, която е била прикривана по времето на социализма и се е смятало, че не са патриотични тези войни, които са водили нашите деди. „С него сме ходили в Сливен – имаше представяне на книгата там. Също така ярък спомен ми е във Военното училище, когато в присъствието тогава на президента, на царя и други, се представи книгата. Той беше там, разбира се. Имам автограф на неговата книга. За мен беше човек, който ще преживее още поне 30 - 40 години. Той беше за мен млад човек и аз затова му се възхищавах – млад човек, който искаше да възкреси нашата история в областта на военните науки, въобще на военната история. Той винаги ме канеше да отида в офиса, но аз все не намирах време. Аз очаквах втория том, няколко пъти съм го питал. Той каза: „Имам още време“. Може би е бил притеснен здравословно. Защото тя трябваше да съдържа биографии и данни на много участници във войната, които са загинали на Каймак-Чалан“, коментира Никола Христов.
Йоланда ПЕЛОВА