София. Уставът на първото българско читалище показва амбицията на учредителите. Това каза председателят на Съюза на народните читалища Николай Дойнов в интервю за Агенция „Фокус“ по повод годишнината от създаването на първото българско читалище. По думите му първите читалищни дейци не са имали лична амбиция, тъй като са били хора, които са се себереализирали. „Те не са очаквали чрез тази организация да търсят някакво себеразвитие. Напротив, те са виждали именно бъдещето по този начин. Амбицията е това звено да се разклони, както и става и получава свещеното име „читалище“, което свързва организацията с книгата и четенето. Култът към четеното и към книгата българският народ си го е имал през вековете, а по този начин се слага глава и начало на нещо, което да въведе систематизираното четене на книги, списания и вестници в българските земи“, обясни Дойнов. Той обърна внимание, че идеята за България като държава се е родила в народните читалища. „Раковски е стратегът не само на национално-революционното движение, но и на организациите от този тип. Днес наричаме читалищата неправителствени организации, но Раковски вижда в това и казва: „Нам ни трябва една обществена къща, в която да държим своите събрания“, разказа Дойнов. Той обърна внимание, че в читалище „Зора“ в Русе се събира комитетът, който всъщност играе ролята на инициатор на възстановяване на българската държавност. „Това са героите на България като Захари Стоянов, баба Тонка, Никола Обретенов. Ангел Кънчев е минавал от там. Читалище „Зора“ – Русе събира в себе си инициаторите за възстановяване на българската държавност. Оттогава започва да се говори за държавата. Всичко това е описано прекрасно в „Записките по българските въстания“. Идеята за България като държава се е родила в народните читалища. Естествено всичко това е благодарение на труда на Левски, който също е читалищен деятел и на стратега Раковски“, допълни още председателят на Съюза на народните читалища.
Деница КИТАНОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”