Снимка със смъртта
Обучават ученици за опасностите от смъртоносните селфита по вагоните и жп линиите.
Годината е 2014 г., мястото е Нова Загора. Едно дете се опитва да се качи на вагон цистерна, за да се снима със свои приятели. Вместо спомен за цял живот обаче 13-годишното момиче е покосено от 27 500 волта напрежение. Три седмици по-късно издъхва. А година по-късно е само част от черната статистика за селфи манията. Релси, влакови композиции, високи сгради, изоставени комини. Това са само част от опасните места, но които младежите рискуват живота си заради снимка със смъртта. Мотивът тук обаче не е само за най-интересен и вълнуващ, но и за най-харесван кадър. Защото в днешно време борбата за „лайкове“ е безмилостно жестока. И в някои случаи взема своите жертви. А те често са невръстни деца, попаднали в капана на социалните мрежи и интернет.
Контрол
Тук е моментът за пореден път на си зададем най-логичния въпрос. Заслужава ли си да изложиш живота си на риск заради няколко стотици „лайкове“? Преди да отговорите обаче се върнете в тийнейджърските си години. Разходете се по коридорите на училището си в голямото междучасие и си припомнете колко важно е да си „готин“ и популярен. Да те харесват и приемат. Едно „екстремно селфи“ може да осигури това на всяко хлапе. А опасността прави „играта“ още по-забавна. И точно тук идва ролята на възрастния. Който отдавна е разбрал, че всичко това е без значение, но и е забравил колко изкушаващо е. липсата на интерес сред някои родители води и до липсата на контрол. Защото когато няма никакъв надзор над хлапетата, нещата излизат извън релси. Буквално.
Мания
Но истината е, че дори и най-добрият родител никога не може да бъде сигурен какво се случва навън. Защото, колкото и добре да си мислим, че познаваме децата си, няма как да бдим над тях във всеки един момент. И така попадаме в омагьосания кръг на безсилието. От първия смъртен случай досега са изминали години, но опасната селфи мания продължава да осакатява и да взима жертви. Само преди седмица ученик пострада от волтова дъга, отново в опит да се снима върху вагон на БДЖ. И това е поредното доказателство за липсата на адекватни мерки. Защото е крайно време да разберем, че ние всъщност имаме контрол върху случващото се. Ние като родители, като свидетели, като общество. И единственото оръжие, с което разполагаме, са разговорите с децата. У дома, на улицата, в училище.
Защото, ако останем в ролята на мълчаливи наблюдатели, ще продължаваме да чуваме за поредното осакатено хлапе със смартфон в ръка. Докато то не се окаже нашето.
Автор: Адела Коцева
Вестник "Телеграф"
