Скопие. Споразумението на Преспа - ползите от компромиса, неговата конституционна и правна основа, значението му за прехода на страната към ЕС и НАТО са в центъра на кампанията на кандидати за шестите президентски избори. Това споразумение, което Гърция и Македония постигнаха на 17 юни 2018 г. в село Псарадес, на брега на Преспанското езеро, разрешава десетилетия спор за името, неизбежно е в центъра на политическите престрелки между кандидатите, а представители на ЕС настояват точно това да не се използва за получаване на допълнителни гласове и оценява постигнатото като възможен модел за решаване на други спорове в региона, пише вестник „Нова Македония“ в материал, представен без редакторска намеса.
Кандидатите за държавен глава, подкрепени от СДСМ (Социалдемократическия съюз на Македония)и албанската опозиция, Стево Пендаровски и Блерим Река, са на едно и също мнение за споразумението. Те го възприемат като болезнен, но неизбежен и най-добър компромис между двете страни, който запазва македонската идентичност, отваря вратите на страната за интеграция в НАТО и ЕС и защитава интересите на държавата. Кандидатът с подкрепата на ВМРО-ДПМНЕ, Гордана Силяновска Давкова, счита, че споразумението противоречи на Конституцията, законите и задължителното международно право. Тя иска някакъв вид предоговаряне на споразумението, на което категорично се противопоставя Пендаровски, който смята, че това е невъзможно и непрактично.
Река, който на тези президентски избори има подкрепата на БЕСА и „Алианса на албанците“ на своите срещи с гражданите, митингите и в телевизионните дебати постоянно говори, че Преспанският договор е компромис, който отваря пътя към интеграция в ЕС и НАТО. Все пак, той експлоатира по-малко Договора в своята кампания и се обръща към него, защото това се налага от въпросите в досегашните телевизионни дебати, които имаше със своите опоненти.
„Разбирам колко трудно македонският народ прие това решение – промяната на името, но става въпрос за компромис, който отвори пътя към интеграция в ЕС и НАТО“, припомни Река на един от телевизионните дебати.
За него Споразумението е уин-уин ситуация, Гърция е запазила своето антично минало, а Македония е получила своето европейско бъдеще.
„В период от 10 години в Македония от прекалено голяма любов към нацията можехме да загубим държавата, имахме дефицит на държавен патриотизъм“, е позицията на Река. Той смята, че с Преспанския договор държавата не е загубена – тя е същата, с македонци и македонски език.
Река, университетски професор по международно право, казва, че международните договори, подписани от две страни, едва ли ще се променят едностранно, и добавя, че се опасява, че Договорът може да претърпи промени от гръцката страна, ако дойде на власт някой, който е по-десен и по-националистически настроен.
За разлика от него, в кампаниите на другите двама кандидат-президенти Преспанският договр е една от централните теми на противоречия.
Силяновска-Давкова обеща, че ще използва новото име Република Северна Македония, ако бъде избрана за президент на държавата, защото сега то е част от Конституцията. Тя ще уважава това, но лично като индивид, когато може ще избягва новото име.
„Вижте, името е юридически факт и аз ще подписвам с новото име. Но независимо, че ще подписвам, те са го приели чрез нарушаване на вътрешното и международното право“, заяви тя в интервю пред МИА, в което бе запитана дали ще поставя подписа си под указите за обнародване на законите с новото име, ако бъде избрана за президент.
Все пак тя обяви, че ще състави комисия от експерти за името, която ще докаже, че с Преспанския договор е нарушено международното право. В своето предизборно представяне тя постоянно се позовава на международното право и подчертава, че и в споразумението за името се казва, че всички спорове, свързани с отношенията между страните, ще бъдат решени на последна инстанция от Съда на ЕС в Хага.
За нея Преспанския договор противоречи на македонското конституционно право и на законите й, както и на задължителното международно право.
Както заяви Силяновска-Давкова обаче, тя няма да търси преотваряне на договора заедно с опозицията, а ще го атакува по правен път и освен това изясни, че с оглед на това, че Международният съд в Хага е отговорен за Договора, ако се стигне до спорове за прилагането, едната страна може да се обърне към генералния секретар, а след това съдът може да се разгледа от Съда в Хага. Тя казва, че трети страни не могат да бъдат обвързани с междуправителствено споразумение и не могат да бъдат принудени да използват новото име и по този начин договорът също може да се окаже пред Международния съд.
Пендаровски многократно е посочвал, че съобщението на Силяновска Давкова за преотваряне на споразумението е просто предизборна реторика. За него това е практически невъзможно.
„Боя се, че това хвърля прах в очите на обикновения македонски избирател. 100% е защитена идентичността на македонската нация. И в частта на нашия компромис се добавя само географска детерминанта, нищо повече от това“, каза Пендаровски наскоро в интервю пред МИА.
Той поясни, че за да се промени по какъвто и да е начин Договора е нужна не само македонската страна, но и Атина и международен гарант – документът е подписан и от Матю Нимиц като специален пратеник на генералния секретар на ООН.
„Трябва да убедите международните гаранти, че е необходимо да се започнат нови преговори за името и, разбира се, в Атина, зависи кой е на власт да каже на правителството да дойде на масата за преговори. Ако те не са съгласни и международният фактор не е съгласен, ние можем само у дома в Скопие да си поговорим помежду си, няма да можете да подновите договорите“, казва Пендаровски.
Той подчерта, че е съгласен със задължителното международно право, но спорът за името е асиметричен от самото начало, но без подкрепата на международни фактори страната не може дори да стигне до изравняване на преговорните позиции и след това договореното да получи голяма подкрепа от световните лидери.
А ЕС предупреждава Договорът да не бъде жертван в политическите борби. Преспанският договор между Атина и Скопие може да доведе до решаването и на другите отворени въпроси на Балканите, смятат в Брюксел.
„Преспанският договор е постижение от исторически мащаб, признато от международната общност. Той изпраща позитивен сигнал до целия регион, че помирението в Западните Балкани е възможно с политическо лидерство и ориентация към бъдещето. Надяваме се, че това постижение няма да бъде жертвано поради тясно партийни причини. В интерес на страната е това постижение да е необратимо, както и реформите, направени в ключовите приоритетни области. Време е политическите лидери в Западните Балкани да мислят по дългосрочен стратегически начин, т.е. това, което е най-добро за техните страни и граждани, вместо да следват своята партийна логика“, заяви европейският комисар по разширяването Йоханес Хан.
Той припомни, че споразумението от Преспа е резултат от съвместната подкрепа на САЩ и ЕС за разрешаване на дългогодишния спор за името между Атина и Скопие.
Кампанията за първия тур на изборите наближава своя край. Тя започна официално на 1 април и ще продължи до полунощ на 19 април, след което има 24 часа до вота на 21 април.

Превод и редакция: Иван Христов