Скопие. Предложението за всеобща амнистия за всички обвинени за събитията в македонския парламент на 27 април 2017 година, внесено от опозицията, не получи нужните гласове, за да бъде включено в дневния ред на 66-ото пленарно заседание. След това развитие на събитията за евентуална амнистия ще решава координационния орган, т.е. Комисията за помирение, която, както съобщи правителството, трябва да предложи решение в парламента в дните, които следват. Въпреки че вносителите на законопроекта за амнистия от ВМРО-ДПМНЕ искат освобождаването на всички заподозрени, обвинени и осъдени, с влизането в сила на закона "за национално помирение и възстановяване на нормалното положение в държавата", нововъзникналата ситуация, според запознати със ситуацията, трудно че ще допринесе за помирението на напълно разделените политически опоненти, както и на разделеното общество. Тук идва и въпросът, как е възможно чрез комисия, съставена от няколко депутати и без участието на опозицията, да се стигне до едно такова социално, национално и всякакво друго помирение. Още повече, че в политическата общественост, но и в предложения на политиците, много често се смесват понятията помирение и амнистия и се преплита политиката с правото. Кой трябва да бъде помирен, какво означава амнистията, на кого и за какво ще се направи, и т.н., пише онлайн изданието на вестник „Нова Македония“. Материалът е представен без редакторска намеса.
Тази картина в парламентарните комисии в същото време предизвиква реакции и в част от обществеността и запознатите със събитията, които смятат, че за някои съществени теми за държавата и гражданите е необходим много по-качествен и широк дебат и анализ, а не бърза процедура и решение на адхок орган, съставен от няколко депутати или политици. За да се стигне до истинско обществено помирение, професор Йове Кекеновски смята, че в политическите сфери трябва да се носи отговорност, което по-късно би се преляло и във функционирането на обществото. Докато обществото остава с впечатлението, че можеш да правиш незаконни неща и след това да не бъдеш санкциониран, се създава обратен ефект – т.е., нови разделения в обществото.
„Първо, това не са комисии за помирение, а за размиване и самоосвобождаване. Какво помирение могат да направят тези комисии, когато депутатите, или политиците, гледат да спасят собствената си кожа. Те работят за такъв закон, който би ги освободил от преследване, което, от своя страна, е условие за прокарване на конституционните промени през парламента. В една държава, особено правова, каквато искаме да бъдем, не е позволено депутатите да се включват в комисии и те сами да се освобождават. След това, вместо да направят помирение, те ще направят още по-големи подялби и разделения в обществото. Гражданите, без разлика дали са македонци, албанци, сърби, роми или други, не ги интересува нищо от това, а ги интересува дали тези, които са извършили престъпления, ще бъдат наказани. С този ход определено те ще загубят доверието на електората и ще останат да ги подкрепят само най-закоравелите избиратели, които в крайна сметка не променят съществено резултатите от изборите“, заключва Кекеновски.
От друга стана, за политическата мотивация и необходимост за властта от приемането на закон за амнистия, заради нуждата да поддържа квалифицираното мнозинство в парламента, политическият анализатор Сашо Клековски смята, че управляващата СДСМ (Социалдемократически съюз на Македония) с това влиза в двойно противоречи.
„Неприемливостта (на амнистията) е още по-голяма сред поддръжниците на СДСМ и възлиза на над 80%. СДСМ дойде на власт, наред с други неща, с обещание за справедливост ("Няма справедливост, няма мир"). Поради това политическия риск трябваше да поеме лично премиерът Зоран Заев, който публично потвърди, че ще има амнистия. Противно на общественото и партийното мнение, Зоран Заев има задължението за прилагане на споразумението с Гърция, за което са необходими гласовете на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, които стана ясно, могат да се осигурят само по“балкански начин“ (според еврокомисаря Хан), а това означава с плана: „амнистия за име“. Колкото и да се дават противоположни изявления на осем законодатели, е ясно, че основната мотивация за техните решения са обещанията за амнистия. Противоречивостта на амнистията е двойна: от една страна противоречи на ангажиментите на СДСМ за край на безнаказаността, а от друга страна засилва възприемането на опозицията, че повечето случаи са умишлено създадени, за да се оказва натиск върху опозицията и нейните депутати и че става дума за политически преследван“, смята анализаторът Сашо Клековски.
Междувременно, за сряда е насрочено първото заседание на координационния междупартиен орган за помирение. Според досегашните изявления, ще се разглеждат правните възможности как да се направи селективна амнистия, за каквато обяви премиерът Зоран Заев. В координационният орган за помирение не участва ВМРО-ДПМНЕ, а от Движението БЕСА и „Алианса на албанците“ заявиха, че няма да делегират свои представители.
Депутатът и говорител на СДСМ, Костадин Костадинов, обясни позицията на управляващата партия във връзка с това, което е приемливо за тях по отношение на помирение и амнистия на участниците в това събитие. Той подчерта, че трябва да се прави разлика между тези, които са поръчали и тези които извършиха насилие, и тези, които са били в еуфория в парламента по време на събитията от 27 април.
Той очаква в най-скоро време от депутатите от независимата депутатка група на ВМРО-ДПМНЕ да възникнат, като каза: „насоките и формите за това как би се случило помирението“.

Превод и редакция: Иван Христов