От неделя в полунощ, според неофициални съобщения от вчера, длъжността президент на държавата официално поема Стево Пендаровски, наследявайки Георги Иванов, който в продължение на десет години заемаше два мандата тази длъжност.
Изминалото десетилетие на държавния глава ще остане помнено за подкрепата, която Иванов получаваше от тогавашното правителство, но и за постоянните критики от опозицията, която го обвини, че е слуга на ВМРО-ДПМНЕ. Експертите и широката общественост останаха разделени в оценката за начина, по който Иванов изпълнява задълженията си и последиците от неговото президентство в два последователни мандата.
Според политическия анализатор Александър Кържаловски е трудно да се направи кратка оценка на председателството на Иванов, дори и сега, в края на мандата, особено защото е противоречиво, както и много други неща в Македония.
„Както в случаите с всички предишни президенти, в голяма част от мандата той беше оспорван и се разглеждаше като партийно-пристрастен (за разлика от останалите, в неговия случай в края на мандата, а не при самото избиране) и той не успя да се дистанцира особено от партията, която го подкрепи (ВМРО-ДПМНЕ).
Утежняващо обстоятелство в неговия случай е дълбоката политическа криза. Мисля, че е бил убеден, че прави всичко възможно в дадената ситуация, но критиката на обществеността, включително голям брой организации на гражданското общество, беше ожесточена, особено след обявяването на амнистията през април 2016 г.“ - казва Кържаловски.
Според него, погледнато от днешна гледна точка, след новата амнистия (през януари с решение на парламента) и след като тогава нямаше такава гореща реакция, възниква въпросът дали Иванов е направил толкова голяма грешка.
„От позитивна страна остава фактът, че Папа Франциск сред редките цитати от посещението си в Македония, реши да посочи точно един от президента Иванов - за уважение, а не за толерантност сред религиозните общности. Така че, както и всичко в историята, ще отнеме повече време за по-реалистична и безпристрастна оценка на неговото президентство“ – заяви Кържаловски.
Иванов встъпи в длъжност на 12 май 2009 г., след президентските избори като кандидат, подкрепен от ВМРО-ДПМНЕ, който победи съперника на СДСМ Любомир Фчкоски. След това той обяви, че членството в ЕС и НАТО, както и добрите междуетнически отношения, ще останат основните ангажименти в неговата политика.
Първите разногласия възникнаха със съседното Косово, когато тогавашният президент на Косово Фатмир Сейдиу трябваше да посети страната, но не пристигна, защото характерът на посещението бе променен от официално на работно.
Вторият мандат започна на 12 май 2014 г., когато спечели изборите срещу сегашният му наследник, Стево Пендаровски. На инаугурацията не присъстваха колеги от региона, нито депутатите от опозиционния СДСМ, които отказаха да встъпят в длъжност, говорейки за кражба на президентските избори. Депутатите на ДСИ не присъстват на встъпването в длъжност, които оспорват неговата легитимност и твърдят, че не представя възгледите на албанците.
В обръщението си към парламента той повтори ангажимента на страната си да се присъедини към ЕС и НАТО, добавяйки, че няма да допусне промяна в конституционното име на страната.
По онова време се разгоря аферата с разкриването на подслушвани разговори, която беше удар срещу много представители от тогавашната управляваща партия. На 12 април 2016 г. Иванов обяви обща амнистия, което обхвана и политици, засегнати от разследванията на Специализираната прокуратура, решение, което бе посрещнато с ожесточена реакция от страна на местната общественост и международната общност.
Позицията на Иванов беше, че с амнистията е искал да защити държавните интереси и да допринесе за разрешаването на политическата криза. Според опозиционната СДСМ решението беше оценено като удар срещу държавата, а на улиците започнаха протести от така наречената "шарена революция". В протеста един ден след решението за обявяване амнистията е разрушена и изгорена Народната канцелария на президента в центъра на града.
Тогавашното управление на ВМРО-ДПМНЕ не прие амнистията на президента, след което оттегли решението си на 27 май 2016 г., първоначално за 22 "политически ангажирани" лица и след 10 дни напълно оттегли амнистията, въпреки че остана мнението, че решението за амнистията беше правилното решение за успокояване на политическата криза.
Парламентарните избори в края на 2016 г. донесоха пирова победа на ВМРО-ДПМНЕ и задълбочиха кризата в страната.
Георги Иванов в началото на 2017 г. даде мандат за съставяне на ново правителство на Никола Груевски, но след като преговорите за формиране на коалиционно правителство с ДСИ се провалят, Груевски връща мандата си.
Президентът, въпреки практика да се възлага мандата на лидера на партията, която остава втора според броя на гласовете, спечелени от изборите - Зоран Заев, отложи решението и поиска писмени гаранции, че конституционният ред и унитарния характер на държава ще бъдат защитени.
В момент, когато започват преговорите на новото правителство за решаване на проблема с името с Гърция, Иванов заема ясна позиция, че няма да приеме промяна в конституционното име на страната. Той се обяви срещу споразумението от Преспа и отказа да подпише указа за закон за ратифицирането на Преспанския договор. Според Иванов споразумението поставя Република Македония в положение на подчинение и зависимост от друга страна, т.е. Република Гърция.
Споразумението не бе подкрепено от македонските граждани на референдума, проведен на 30 септември 2018 г., а в навечерието на референдума Иванов призова гражданите да не гласуват на референдума.
„Ако ни вземете надеждата, какво ще ни остане? Помогнете за деблокиране на процеса на членство на Македония в НАТО и Европейския съюз, без да нарушавате правото на самоопределение - каза Иванов в ООН.
Мандатът той го завършва с позицията, че защитава интересите на държавата, отказва да подпише Закона за езиците и закона, с който е ратифициран Договорът от Преспа.
Пред президентския дворец все още стои табелата, на която пише Република Македония, както и на меморандумите и документите, които изпраща.
Сега е под ударите както на властта, така и за опозицията. Първите го предупреждават да не се осмелява да дадат нова амнистия на осъдените за събитията от 27 април, докато последните го обвиняват, че се радват на президентство, докато истинските патриоти, както ги наричат от опозицията, гният в затворите.
Президентът Иванов приключва мандата си с посещение на папа Франциск, който за първи път посети Македония на 7 май.
„Дойдохте в момент, когато македонското общество е дълбоко разделено, а македонската държава е тежко ранена поради нарушени обещания и предадени очаквания. Десетилетието на нашата европейска пътека води до политически и морални кризи, които намаляват нашия духовен имунитет и подкопават реалните и трайни ценности“- заяви Иванов пред Папата.
Превод: Юлиян Марков
