Интересното е, че в този случай това, което една страна счита за поражение, другата не го възприема като победа. Твърди се, че и двете страни са победители, но според мнозина една от двете страни е претърпяла поражение за сметка на триумфа на другата. Къде е истината? Или става въпрос за дипломатически прагматизъм, политически маркетинг или нещо друго?
Дори след приемането и гласуването му както в Македония, така и в Гърция, Преспанското споразумение не престава да бъде във фокуса на интереса и в двете страни, и постоянно е предмет на различни коментари. Някои го атакуват, други го хвалят, а завършването на политическия процес на легитимиране на договора не означава край на обсъждането на аспектите на договора.
В македонското общество продължава да бъдат налице подозренията, че освен покана за членство в НАТО, Преспанското споразумение не е донесло никакви други ползи за страната. Авторът цитира статия от атинския вестник Kathimerini, в която се твърди, че договорът за прекратяване на спора за името на Македония е триумф за гърците. „Разбира се, това се случва в момент, в който процедурата е завършена и нашият македонизъм е изцяло закопан под земята“, пише Павловска. От наша страна може да се честват само капитулацията и предателството, които историята ще осъди категорично, уверена е тя. „Не остана нито един детайл, който Македония трябва да даде на южния си съсед. Всичко, което беше от решаващо значение за нас, което е исторически важно, го пожертвахме. Гърция вече има пълен монопол върху термина „Македония" и нашите големи проблеми все още предстоят. Наред с другите неща, всички работни термини, които съдържат думата Македония, ще бъдат гръцки. Това произтича от Преспанското споразумение и неизбежно ще се случи“, предупреждава бившият посланик Ристо Никовски.
Съвременната дипломация, обаче, като дисциплина се стреми да избягва аспектите на победителя, доколкото е възможно, за да създаде ситуация, в която всички се чувстват победители. В един свят, в който Великите сили упорито се стремят да покажат своето господство, това звучи особено нереалистично, но в дипломацията, обаче, има (повече) практически техники за постигане на определени цели.
„При дипломатическото договаряне съществува двойна техника за тълкуване, която обикновено се прилага на етапа, когато даден договор трябва да бъде „продаден" на местната публика. Това е разбираемо, когато е необходимо да се получи обществена подкрепа за една трудна сделка, която засяга въпроси, свързани с идентичността, като Споразумението от Преспа. В гръцката общественост (както и в македонската) има два разказа за споразумението: правителството налага печелившия момент, опозицията отново се фокусира върху това, което възприема като загуба. Нашето общество обаче не трябва да възприема като провокация гръцки разказ“, уверява професорът по международно право Любомир Фръчковски.
Той вижда победоносния македонски аспект в Преспанското споразумение, тъй като по-широкото приемане на македонската идентичност вече е разпространено, а терминът „македонци/македонец" в международен план ще се използва само за гражданите на югозападната ни съседка.
„Въпреки че в името на страната се добавя географското определение „северна“, като нация ние не губим македонската идентичност, която сега се признава от всички. Разбира се, преди това имахме идентичност, но не я приемаха никъде“, твърди професорът.
В този момент за Македония съществува схващането, че Преспанското споразумение не трябва да се разглежда като победа или поражение, а като политически прагматизъм. „Цялата международна общност подкрепи Преспанското споразумение. След подобна ангажираност на международната общност беше ясно, че не можем да постигнем по-добра сделка, въпреки че имаме решението от съда в Хага, с което се признава, че Гърция е нарушила предишното временно споразумение, като е възпрепятствала Македония в нейните стремежи за членство в международни организации“, обяснява Люпчо Арсовски, първият посланик на Македония в Гърция.
Превод и редакция: Тереза Герова
