Агенция "Фокус" представя материала без редакторска намеса, като изразените в него мнения са на автора и агенциата не носи отговорност за тях.
Тази седмица се отбелязва 20-годишнината от войната в Косово и денят, в който НАТО започна първата си голяма военна офанзива срещу сръбската територия. САЩ, Великобритания и други сили на НАТО бомбардираха Сърбия в продължение на 78 дни. Това не беше чисто военна операция. Войната в Косово беше последната глава от разпадането на онова, което остана от тогавашната Югославия. Етническото албанско мнозинство в провинцията беше изправено пред тежко потисничество през 90-те години на миналия век, докато повечето от конституираните републики от Югославия излязоха от федеративната република с дългогодишни кървави конфликти, както в случая с Хърватия и Босна. Въпреки че официалната политика на лидерите на косовските албанци е била да няма насилие, нарастващото влияние на въоръжените сепаратисти от Армията за освобождение на Косово (АОК) доведе до увеличаване на атаките срещу централните държавни органи и сръбското малцинство в Косово.
Както и в Хърватия и Босна, западните правителства наливаха масло в огъня, като подкрепяха сепаратистите и се представяха за миротворци, пише Филип Хамънд, професор по медии и комуникации в Лондонския университет "Саит Банк". Лидерите на НАТО бяха напълно наясно, че, както той призна в деня на бомбардировките, тогавашният министър на отбраната на Обединеното кралство Джордж Робъртсън,е бил наясно, че в началото на 1999 г. "АОК е отговорна за повече жертви в Косово, отколкото югославските власти". Както НАТО знаеше, стратегията на АОК беше да предизвика ескалация на конфликта, само за да вкара Запада в него. Един от лидерите на косовските албанци казва пред Би Би Си по-късно, че "колкото повече цивилни са били убити, толкова по-вероятно е да последва международна намеса, а АОК е наясно с това", пише Хамънд.
Така най-силният военен съюз в света би могъл да представи своята атака срещу малка европейска държава като "хуманитарна" операция. Първоначално идеята беше, че бомбардирането ще предотврати кризата с бежанците. Случи се обратното: когато конфликтът в Косово се засили, самото бомбардиране доведе до тези последствия.
Отговорът на НАТО беше да засили пропагандата, като нарече сърбите "нацисти", които извършват "геноцид" в Косово. Лидерите на НАТО имаха на своя страна множество медии, тъй като повечето журналисти вече бяха напълно приели идеята, че Западът е сила, която се бори за "добро" срещу "зло" в света след края на Студената война. Оттогава сме чували тази история многократно и това е, че настъплението на НАТО в Косово се смяташе за уж успешен модел от онези, които защитаваха военните действия срещу Ирак през 2003 г., Либия през 2011 г. и Сирия през 2018 г.
Стана ясно, че десетки хиляди косовски сърби са избягали от погромите, които последваха непосредствено след войната. Хиляди други хора са напуснали домовете си през следващите години, тъй като намесата на НАТО не разреши основния конфликт. Сърбия все още твърди, че отговаря за провинцията, но продължаващото ниско ниво на насилие, сплашване и тормоз пречи на нормалния живот на косовските сърби и други малцинства. Сериозно насилие избухва през 2004, 2008, 2009 и 2011 г., според анализа на Филип Хамънд.
Следвоенното Косово не е спокойно място, въпреки че е единственото място в света, където можете да срещнете някой, наречен Тониблеър, който ходи по булевард Бил Клинтън. През последните години обаче Косово е по-благоприятна почва за износ на най-войнствените джихадисти на глава от населението, отколкото всяка друга страна в Европа. Според доклад на Програмата на ООН за развитие от 2017 г. над 300 млади мъже от Косово са напуснали да се присъединят към ислямската държава в Сирия, докато други са се качили на "върха на йерархията на „Ислямска държава“, а други" са извършвали нападения в Западна Европа и Съединените щати ".
Някои наблюдатели смятат, че това се дължи на влиянието на ислямските благотворителни организации, финансирани от Саудитска Арабия, които бяха отворени след войната в Косово, но може би не са били наясно, че АОК има джихадисти в своите редици. Както посочи британският автор Марк Къртис, западните разузнавателни служби знаеха за активното сътрудничество на АОК с "Ал Кайда" преди войната. Отговорът на правителствата на НАТО по това време беше да им предоставят оръжия и обучение.
Много анализатори посочват, че стагнацията на икономическото развитие е ключов фактор за подбуждането и разпространението на екстремизма, защото Косово наистина има най-ниския БВП на глава от населението в региона. Безработицата е над 30% (около четири пъти по-висока от средната за Европа и по-лоша от тази на Гърция след неотдавнашната икономическа криза), а младежката безработица е нараснала над 55%. Много хора напуснаха Косово в търсене на работа. Вместо директно икономическо обедняване, по-значимият фактор е чувството на разочарование, отколкото реалността на "независимото" Косово, пише в анализа на Филип Хамънд.
Превод: Юлиян Марков
