Това е голямо постижение за лобистите. Първоначално предложението беше подложено на критики и от двете страни, особено от местното население, но сега държавите изглежда работят за по-бързото реализиране на плана си. о този начин Сърбия ще се доближи до членство в ЕС, а Косово най-накрая ще бъде признато като държава и ще получи място в ООН.
Като бивш върховен представител за Босна и Херцеговина (БиХ) Шварц-Шилинг, заедно с предшествениците си Пади Ешдаун и Карл Билдт, изпратиха открито писмо до ръководителя на външната политика на ЕС Федерика Могерини през август миналата година, като предупреди, че подобна териториална размяна ще отвори Кутията на Пандора. Това ще насърчи появата на сепаратистки националистически сили не само в региона, но и в БиХ и в много други страни. Това само ще проправи пътя за още по-големи размирици, които почти без изключение завършват с война.
Не става въпрос само за мечтата за Велика Сърбия, която беше причината за войната в началото на 90-те години, но и за идеята за обединение на Албания и косово, която никога не беше отхвърлена, както е бил информиран през януари Шварц-шилинг от страна на албанския премиер Еди Рама. В техния разговор, Рама е заявил, че много цени решителността на германския канцлер Ангела Меркел, както и германската политика за промяна на границите. Но той се страхувал, че за окончателното освобождение на Косово от сръбските окови ще бъде нужно много време, или пък това изобщо няма да се случи никога. Поради тази причина, той смята, че едно реално решение е обединението между Албания и Косово.
Изненадващо е, че европейските политици в Брюксел, които досега категорично отхвърлят преразглеждането на границите по линиите на етническите разделения, вече не виждат никакъв риск и изведнъж смятат този принцип за напълно възможен. Каква е причината за тази промяна в нагласите?
Очевидно е, че тук САЩ имат пръст. Президентът Доналд Тръмп иска да се оттегли от кризисния балкански регион и се съгласи на преговорите за размяна на територии между Косово и Сърбия, което е пълно преобръщане на досегашната американска политика. С този ход намеренията на Тръмп стават съмнителни. Съществуват спекулации, че той има договор с руския президент за разделяне на влиянието между двата ключови играча на Балканите. Според тази теория, Косово трябва да стане част от НАТО, а Сърбия да остане под руско влияние и ясно ще отхвърли всякаква връзка с военния Алианс.
Разбира се, това ще дестабилизира региона, особено БиХ. Сръбският представител вбосненското многоетническо президенство Милорад Додик от години декларира, че ще приеме членството в НАТО, само ако Сърбия реши да тръгне по този път. С този ход Тръмп отстъпва на Русия, което означава, че нарастващото влияние на Кремъл в региона ще бъде неоспоримо.
Има и други спекулации, че Тръмп иска Косово и Сърбия да станат част от НАТО, за да ограничат влиянието на Русия на Балканите, поне според това, което се казва в кръговете на Алианса. Това обяснява промяната в становищата на ЕС.
Все пак е ясно, че Сърбия и Косово нямаше да започнат преговорите за досега неприемливата размяна на територии, ако нямаше подкрепа за това от САЩ. Но е невъзможно да се прецени коя от тези теории е точно, което се дължи на голямата непредсказуемост в решенията на американския държавен глава. И двата варианта ще окажат силно влияние върху Балканите.
Какво ще последва ако се начертаят нови граници по етническите линии? Какво ще се случи, когато област, като регионът Санджак в Сърбия, поиска да се присъедини към Босна? Или когато босненската Република Сръбска поиска да се обедини със Сърбия? Какво би се случило в Северна Македония? Тя току що реши спора за името с Гърция и сега може да се сблъска с нов-стар проблем, а това са албанците, които могат да поискат да живеят в етнически чиста държава.
Въпросът е екзистенциална заплаха за много европейски страни. Румъния, която понастоящем е начело на ротационното председателство на ЕС, може да се изправи пред големи последици, както и Гърция. Испания вече има достатъчно проблеми със сепаратистката област Каталуния.
В същото време универсалните човешки права, основните права на личността, правата на малцинствата, конституционното право на национално равнище и правата на човека рядко се вземат предвид в контекста на външните въпроси.
Шварц-Шилинг иска да изпрати призив към страните от Европейския съвет и Европейската комисия да преразгледат европейските ценности и принципи. Ако такава мярка не бъде взета, не би трябвало да е изненадващо, ако политическите грешки доведат до нов поток от бежанци.
Политическият експерт се връща към мотото на конференцията за сигурност в Мюнхен, която гласи: "Кой ще възстанови мира?". В Европа основните политически грешки обикновено не се решават от държавите, отговорни за хаоса, така че тази отговорност неизбежно ще падне върху ЕС!
Превод и редакция: Иван Христов
