Последните дългоочаквани, но не много приятни новини от Европа, за получаване на дата за започване на преговори за приемане на страната ни в ЕС, с право привличат вниманието на цялата вече разочарована македонска общественост и националните медии, които се оотеглиха от националния политически дебат. Политическите фактори от управляващата коалиция и правителството, които след като получиха мандата си с голям политически риск в своята външнополитическа програма, поставиха всичко на картата на европейската интеграция, се оказаха в несигурност и отчаяние. Обратно, обединената македонска опозиция, която постоянно проявява сдържаност и безразличие към този стратегически външнополитически въпрос на Република Северна Македония, сега използва отрицателното отношение към Преспанския договор, конституционните промени и промяната на името на държавата за тежки атаки и обвинения по адрес на сегашното правителство, изискващи неговата оставка и провеждане на предсрочни парламентарни избори в страната.
Подобна новосъздадена ситуация в много отношения усложнява вече течния вътрешен политически климат в страната, който след неблагоприятните послания от Люксембург и Брюксел лесно може да излезе извън контрол и да предизвика нежелани последици, като унищожи това, на което "Бившата югославска република Македония" се надяваше с искрена помощ и подкрепа на международната и европейската общност и се стремеше и старателно изграждаше през последните три десетилетия.
Ако към всички тези събития, които оправдано отнемат тези дни на вниманието на македонската общественост и причиняват пораженческо настроение и общо безпокойство, ние гледаме от историческа гледна точка, неизбежно налага заключението, че висшите европейски чиновници не обръщат много внимание на историята на този регион, Политиката към тази част на Европа, която наричат "Западните Балкани", все още се управлява от предишните им вече анахронични имперски и колониални интереси. Те не са научили нищо от историята, "учителката на живота". Не е възможно брюкселските господа да не знаят, че вкоренените политически стереотипи на Балканите, създадени в продължение на векове в миналото и в историята в бурни и често драматични обстоятелства и изключително нарушени съседски отношения и сътрудничество на балканските държави и техните съюзи - славянски народи, но също и различни по вяра и религия, конгломерат от малки националности и обекти, с противоречиви политически, икономически, териториални и други интереси, предполагат неизбежен извод, че тези от векове създавани типично балкански политически стереотипи в този 21-ви век обаче трябва да се променят.
Този, някога "сляпо черво на Балканите", с много привлекателно комуникационно и геостратегическо военно значение за големите и силни европейски държави и империи които са били или се намират около Полуострова, както от изток, така и от запад, често е наричано с епитети: "буре с баруут", " "Ябълка на раздора", "разменна монета" и накрая "балканска кръчма", които по живописен начин подчертава политическия и историческия му произход. В допълнение към такива квалификации продължават и честите взаимни войни между балканските държави и народи, с късно национално осъзнаване и винаги под чуждо влияние или настойничество. Това е допринесло за появата на чести въстания и бунтове, изселвания и още по-чести промени в имената и границите между балканските страни. Дори от тези балкански региони, преди сто години, възникна световна война - първата, през 1914 г., която започна точно тук, но скоро, според принципа на ефекта на доминото, тя обхвана голям брой европейски и други страни от света и се разпространи в други континенти с фатални военни и хуманитарни и материални последици.
Затова никога не трябва да се забравя, че Балканите, макар и "Западни", винаги са били неспокойна и политически трудна област, която е допринесла за създаването на национални политически враждебности и дори тежки военни действия сред повечето балкански страни, което е причината и за избухването на две балкански войни. Следователно желанието за интегриране на Северна Македония в семейството на други европейски и съседни страни в региона има особено историческо значение и висока политическа цена, поради което не бива да се подценява с никакви формални ограничения и условия. И каквото трябва и каквото е предписано да се направи, тя е показала, че има волята и може да я изпълни през октомври, през декември (а защо не по-рано?), Със силно убеждение и желание накрая от "балканската кръчма" да се превърне "европейска сладкарница". Само по този начинна Западните Балкани и вълците ще бъдат сити и стадото - цяло. Кой и с какво право иска да попречи на това?
Превод: Юлиян Марков
