Скопие. Сега към нашите молитви се присламчват и делегации на нашите съседи, включително при честванията на македонските учители, възрожденци, лидери на въстания, комити и т.н. Така е за молебена в църквата „Св. Климент "в Рим на гроба на Св. Кирил, както и за честването на Илинденското въстание на 2 август (има се предвид Илинденско-Преображенското въстание) и т.н. И докато другите съседи проповядват, че всико древно е гръцко, след Преспанското споразумение ние нямаме право на тези паметници, имена и т.н. Защото ние от Северна Македония сме „дошли". И затова „нямаме право" на такава история. Това е заради народната поговорка „Сила Богу не се моли". Това са събитията, които се случват с нас: Охридското споразумение, Преспанският договор, Законът за езиците, акцентът върху неговото доминиращо положение (15-20%)… и всичко това, защото „силата Богу не се моли“. Не става въпрос за права на малцинствата, а за доминантност без доминация. И така, тази история продължава за македонския народ, който вече е наполовина разселен, защото е спокоен, покорен, с готовност приема всичко. Това, разбира се, сигурно е направила неговата история, защото „силата Богу не се моли“, коментира д-р инж. Стефан Поцев в статия за скопския вестник „Нова Македония“ .
Има и друг факт, а именно погърчените, побългарените, посърбените македонци. Те са основните създатели на тази съседска политика на присламчване към другите. Някои от тях, изменили на македонската нация, сега подкрепят позициите на съседните ни братски държави (България, Гърция, Сърбия и др.). Искат упорито да оправдават грешката си, като идентифицират или премахват македонската история. Това явление се дължи на „македончето", което само създава проблеми със съседите си. Имаме такива и в България, и в Гърция и навсякъде, те са разпознаваеми Те искат да покажат, че автохтонните македонци не съществуват.
Не издържа теорията, че славяните са дошли и са „претопили", македонците. Македония беше под турска власт 500 години, но моите прадеди останаха македонци… Това са безсмислици в историята, заради които македонците са объркани, изгубени и поради това правят огромни грешки, които водят до отчуждаване от собствената им родина. Това не се дължи на мултиетничността, много от днешните съществуващи държави в Европа имат по-голямо мултиетническо представителство (и до 30-40 процента), така че за правата на етническите общности не се говори толкова много. С нас в Македония правата са по-големи за етническите общности, отколкото за самите македонци. Македонският народ е в „анемия", което е резултат от дълга история.
Всички тези разстройства са неприемливи от природата. Технически казано, това е синусоидно разстройство. Очаквам, че синусоидът ще бъде нормализиран, с амплитуди и честоти към естествените закони, и тази природа (природата на народа) ще се успокои, за да се върне към нормалното. Хармонията в живота се поддържа от безредието.

Превод и редакция: Тереза Герова