Религиозните, но и политическите анализатори смятат, че вчерашното посещение на Ципрас, което е първото официално посещение на гръцки премиер след независимостта на Македония, може да означава и формиране на модел за подход към решаването на всички открити въпроси, а между тях и църковните отношения. С подписването на Преспанския договор бе отворен и процесът на решаване на статута на МПЦ-ОА, особено след като миналата година Вселенската патриаршия се зае с този въпрос.
Друг момент, който може да бъде отбелязан в отношенията между двете държави след подписването на споразумението за името, е, че според неофициална информация нараства интересът на гръцките поклонници да посещават македонските манастири, както и честите неформални срещи на представители на МПЦ-ОА с Гръцката църква. Като създаваща атмосфера на конструктивност, анализаторите интерпретират неотдавнашната среща на македонския посланик в Турция с Вселенския патриарх. Въпреки че нямаше подробности за срещата, самият факт, че Вселенската патриаршия призна за тази беседа, потвърждава инициативата на държавните служители да помогнат за решаване на проблемите във всички области.
В цялата еуфория от сближаването на двете правителства в контекста на Преспанския договор, може ли да се очаква инициатива от Ципрас и Заев за признаване на автокефалията на МПЦ-ОА, както и Гръцката църква да лобира пред Константинополската патриаршия? Може ли политическият климат, насърчаван от двете правителства, да се отрази в отношенията между МПЦ и ГПЦ?!
Анализаторът Петър Арсовски смята, че посоката на движението на тези отношения между двете страни в контекста на Преспанския договор е насочена към подобряване на църковните отношения.
„Всичко отива в посока към подобряване на политическите отношения, което означава и по-добър климат за ситуацията в църквата“, отговори кратко експертът.
Църковният анализатор Бранко Георгиевски смята, че въпросът за МПЦ-ОА ще бъде тема, която ще бъде засегната в разговорите между двамата премиери, може би, както казва той, не като основна тема, а като израз на желанието да се използват добрите отношения за разрешаване на проблемите.
„Не може да се очаква, че двамата политици ще си позволят пряка намеса в църковните дела в смисъл на покана към Вселенската патриаршия да признае МПЦ. Но със сигурност те ще изразят желанието си да се работи по разрешаването на този проблем. Гръцкият премиер има добри отношения с Вселенския патриарх. Наскоро те имаха съвместно заседание, въпреки че беше доказано, че това въздействие има ограничени възможности. Малко след тази среща Вселенският патриарх заяви, че няма да се намесва в делата на СПЦ“, обяснява Георгиевски.
Все пак той е сигурен, че посещението на Ципрас няма да доведе до значително придвижване в църковен план.
„Но никога не пречи да се изгражда позитивен климат в отношенията с Вселенската патриаршия. Ситуацията и събитията в Православието не спират, постоянно се променят и е добре, когато в някои ситуации може да се разчита на някого“, добавя анализаторът.
МПЦ-ОА остава на позицията, че единственото решение за нейния статут е признаването на автокефалията в същинския смисъл, защото църковният живот в Македония, всъщност, е продължение на някогашната Охридска архиепископия, възобновена в лицето на МПЦ-ОА. Миналата година МПЦ-ОА и правителството в Скопие изпратиха писмо до Вселенската патриаршия с искане за ангажимент за признаване на автокефалията, в отговор на което Вселенският патриарх Вартоломей изрази готовност да разреши този въпрос.
Гръцката църква не призна новата украинска църква
Руската църква реагира остро на решението на Константинополската патриаршия, която на 6 януари тази година реши да даде томос за автокефалия на новата Православна църква на Украйна. В нейна подкрепа се включи и Сръбската църква. Но гръцката църква не е обявила официална позиция по този въпрос, въпреки че минава за близка църква до Вселенската патриаршия. Тогава религиозните анализатори имаха разделена позиция по тази ситуация. Някои смятат, че след като Вселенската патриаршия срещна съпротива от православните църкви след признаването на новата ПУЦ, ще има забавяне в скоростта на разрешаване на каноничния статут на МПЦ-ОА, докато други смятат това за окуражаващ начин за решаване на всички проблеми в Православието.
Агенция „Фокус“ припомня:
В манастира Рождество на Пресвета Богородица на брега на Охридското езеро в Калища, в близост до Струга,на 6 октомври 2018 година, се състоя Юбилейното заседание на най-висшето църковно тяло на Македонската православна църква – Охридска архиепископия – Архиепископският църковно-народен събор (АЦНС).
През тази година МПЦ отбеляза няколко значими юбилея – 60 години от възобновяването на Охридската архиепископия в лицето на Македонската православна църква, 1000 години от нейното учредяване, 75 години от Свещенското заседание в охридското село Издеглавие и 1155 години от Моравската мисия на Светите братя Кирил и Методий.
Съборът бе съставен от делегати от всички епархии на МПЦ-ОА, като в него членуват лица от клира, монашеството, теологическите учебни заведения и представители на миряните от всяка епархия.
След края на петчасово заседание при затворени врата, говорителят на МПЦ-ОА митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски потвърди позицията на АЦНС от декември 2017 година срещу промяната на името на страната и църквата и направи „апел за национално единство и искрен и молитвен призив към всички политически субекти в страната да се употребят всички сили за запазване на националната и духовната идентичност на македонския народ и всичко македонско“.
Освен това най-висшето църковно тяло в Македония прие важни промени на няколко члена от Устава на църквата, между които и за името на МПЦ и титулатурата на предстоятеля й, който в момента е архиепископ Стефан Охридски.
Допълва се член 2, който вече гласи: „Македонската православна църква е историческа и правна наследница на Охридската архиепископия и на Първа Юстиниана (Юстиниана Прима), има достойнството на Архиепископия и се именува Македонска Православна Църква – Охридска Архиепископия, а в комуникацията Македонска православна църква“.
Допълва се член 9, точка 2, който вече е : „Титлата на Архиепископа е Митрополит Скопски, Архиепископ Охридски и Македонски и на Първа Юстиниана и към него се обръщат с Ваше Блаженство.
Освен това Съборът поправи и член 23 от църковния Устав, с което епископите викарии се изключват от Пленарния състав на Синода и губят правото си на глас. Прието е и решение за териториални промени в границите на диоцезите на епархиите.
• Какво е Първа Юстиниана, или Юстиниана Прима:
Архиепископията Първа Юстиниана е учредена от византийския император Юстиниан Велики през 535 година заедно със създаването на едноименния град в Поморавието, днес в Сърбия, на 30 км западно от Лесковац и служи за катедра на архиепископа на Илирийския, или Дакийския диоцез. Прекратява съществуването си някъде в началото на VII век, но продължава да играе роля като независим от Вселенската патриаршия църковен център на българите под византийска власт.
Първа Юстиниана влиза в оборот през XI век, когато през 1018 година, след падането на България под византийска власт император Василий II понижава ранга на Българската Патриаршия и я обявява за Българска автокефална архиепископия със седалище в Охрид, последната българска столица и катедра на българския патриарх. Диоцезът, българският характер и правата й са определени с две грамоти на император Василий II „за правата на Охридската архиепископия“
Официалните титли на охридските архиепископи са: първоначално Архиепископ на цяла България (Αρχιεπίσκοπος της πάσης Βουλγαριας), от средата на XII век се ползва и Архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България или на всички българи (Αρχιεπίσκοπος της πρωτης 'Ιουστινιανης και πάσης Βουλγαριας или ΄αρχιεπίσκοπος Βουλγάρων). Първият архиепископ е Йоан Дебърски.
Известна е подарената от император Андроник II Палеолог на предстоятеля на Охридската афтокефална архиепископия плащаница, за употреба при благослужението в църквата Света София (Охрид). На императорския дар е извезан надписa:
„Пастирю на българите, спомни си при жертвоприношенията за владетеля Андроник Палеолог“
Охридската архиепископия е закрита неканонично със султанско ирадие през 1767 г. по настояване на Цариградския гръцки патриарх Самуил Ханджери, като нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.
Последният Охридски архиепископ е Арсений II Охридски, когато тя е е закрита, а епархията е присъединена към Драчката. От 1776 година епархията е присъединена към Преспанската и до 1878 г. в Охрид има гръцки епископи. Жителите на Охрид се обръщат с пълномощно писмо от 9 април 1861 г. "до представителите на българския народ" в Цариград, да помолят Високата порта за избавяне" от своеволието на гръцкото духовенство, като потвърди основанието на автокефалната архиепископия на Първа Юстиниана Охридска и на цела България". През 1872 г. Натанаил Охридски е ръкоположен за пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид.
Кратка история на МПЦ-ОА
Идеята за възраждането на автокефалната Охридска Архиепископия под вида на поместна Македонска православна църква възниква през 1943 година в Генералния щаб на Народно-освободителната армия на Югославия, който образува религиозно представителство начело със свещеника Вельо Манчевски. На 4-5 март 1945 година се провежда църковно-народен събор, на който е провъзгласено учредяването на МПЦ и възстановяването на Охридската архиепископия. Синодът на СПЦ обявява тези действия за неканонични.
След период на борби и временно признаване на юрисдикцията на СПЦ над ОА, през 1967 година МПЦ-ОА се обявява за автокефална, което довежда до решение на Синода на СПЦ, с което тя е обявена за разколническа организация и се прекъсват отношенията с нея. През 2005 година СПЦ отлъчва от църковно общение вярващите, принадлежащи към МПЦ.
През 2009 година е прието решение „Македонската църква“ да приеме историческото название „Охридска Архиепископия“, като основно самоназвание. Оттогава в официалните документи тя се именува МПЦ-ОА.
На 23 ноември 2017 година Свещения Синод на МПЦ обяви, че признава Българския Патриархат за своя „Майка-Църква“. 4 дни по-късно, на 27 ноември 2017 година Синодът на БПЦ прие постановление, съгласно което БПЦ, в случай, че МПЦ я признае за своя Църква Майка, „се задължава да оказва пълно съдействие, ходатайство и застъпничество пред Поместните православни църкви, предприемайки всичко, което е необходимо за установяването на каноничния статут на МПЦ“. На 14 декември Синодът на ГПЦ заяви, че е недопустимо вмешателството на Българската църква в работите на Сръбската църква. На 21 декември се провежда среща между комисиите за диалог между БПЦ и МПЦ.
На 9 февруари 2018 година Свещеният Синод на Констатинополската православна църква заяви, че разглежда като антиканонични действията БПЦ по въпроса за непризнатата Православна църква в „Бившата югославска република Македония“.
Редакция: Иван Христов
Превод и редакция: Иван Христов
