Последното преброяване в страната е проведено през 2002 г., а през 2011 г. е направен опит за провеждане на преброяване, което е било прекъснато, защото според Весна Яневска, председател на тогавашната Държавна преброителна комисия е оказан политически натиск, макар че тогавашната управляваща коалиция отрича подобни твърдения и забавянето е оправдано по технически причини.
Основната цел на преброяването е да предостави пълни, висококачествени, актуални и международно съпоставими статистически данни за населението, домакинствата и жилищата за посрещане на нуждите на потребителите в страната и чужбина.
Събраните данни от преброяването се използват за анализ и оценка на ситуацията в икономическото и социалното развитие, планирането и развитието на икономиката, образованието, здравеопазването, жилищната и други икономически и социални сфери, мониторинг на изпълнението на плановете, както и научни изследвания и статистически данни цели.
Преди провеждането на преброяването, парламентът трябва да приеме закон за преброяването на населението и домакинствата, чието приемане в този случай закъснява. Първоначално законът трябваше да бъде приет в парламента до края на март.
„Коалиционните партньори все още привеждат в съответствие становището по Закона за преброяване на населението и домакинствата, но процесът не поставя под въпрос обявения старт за провеждане на преброяването през 2020 г., тъй като Държавната статистическа служба вече работи по подготовката на преброяването - казва правителството говорител Миле Бошняковски.
Държавната статистическа служба съобщава, че това преброяване няма да бъде в съответствие с предишния класически метод, но ще се използва комбиниран метод.
"Това преброяване няма да бъде класическо, използвайки традиционния метод, интервюто лице в лице, но ще се използва така нареченият комбиниран метод, който означава лична анкета , но и използване на данни от регистри", казва директорът на Държавната статистическа служба Апостол Симовски.
Той добавя, че Държавната статистическа служба разполага с всички правомощия за провеждане на преброяването и е институция, която има законови правомощия за провеждане на този вид изследвания.
Според него няма пречки за провеждането на преброяването през април 2020 г., дори и предсрочните парламентарни избори да се проведат тази есен.
„Само ако се проведат предсрочни избори през следващата година, преброяването може да бъде отложено,“ подчертава Симовски.
В почти всички страни от Западните Балкани имат проблем, свързан с преброяването. Войните в бивша Югославия, масовите убийства, вълните на бежанците и емиграцията през годините не повлияха на точни данни за броя на населението във всяка страна. Само в периода от 1991 до 2015 г. населението на бивша Югославия варира от 2,46 до 3,98 милиона, което е огромна разлика в статистиката.
В Косово ситуацията е още по-сложна. През 1991 г. албанците бойкотираха преброяването, а властите в Белград определиха прогнозираното население. Когато през 2011 г. в Косово бе проведено тестово преброяване, сърбите на север го бойкотираха.
Не е по-добро положението в Босна и Херцеговина, където последното преброяване е проведено през 2013 г., но резултатите са противоречиви, тъй като повечето етнически групи се оплакват, че им е било попречено да се завърнат в страната по време на изброяването. В Сърбия албанците от южната част на страната бойкотираха преброяването през 2011 година.
Въпреки това, единствената възможност за започване на преброяване в страните от Западните Балкани е натискът от Европейския съюз, който изисква страните-кандидатки да определят точния брой на населението и домакинствата, поради точната статистика, необходима за Евростат. Данните са необходими за създаването на бъдещи европейски политики.
Превод и редакция: Юлиян Марков
