Агенция „Фокус“ представя статията без редакторска намеса, като изразените мнения и становища са на автора.
Доколкото знам (и със сигурност не съм напълно запознат) има три свещени книги в света, които не подлежат на промяна от векове. Това са Талмудът, Библията и Коранът. Като четвърта такава недосегаема свята книга някои в Македония обясняват, описват, потвърждават и налагат постигнатото окончателно споразумение за името с Гърция.
Както може да се отбележи, въпросът за евентуална промяна на договора, неговото преформулиране, прекратяване или анулиране станаха една от най-често срещаните теми в настоящата избирателна кампания за президента на държавата, формално най-високата длъжност. Линията, представена от кандидата на СДСМ и ДСИ Стево Пендаровски и неговите поддръжници, твърдо заявява, че това споразумение е прието веднъж завинаги и че нито сега, нито по което и да е време не може, нито трябва да се променя - дума, дори запетая. Кандидатът на ВМРО-ДПМНЕ Гордана Силяновска-Давкова и партията зад нея предполагат, че има възможности за подходящи интервенции и че ако дойдат на власт, ще бъдат предприети стъпки в тази посока. Но те не обещават радикална промяна или прекъсване, съзнавайки, че според пълномощията на президента е почти невъзможно да се приложи такова решение.
Въпреки че двете линии са различни, дори диаметрално противоположни, въпреки че и двете са обект на защита или критика, те са легитимни, а не просто отразяват мнението на кандидатите или техните партии. Те са израз на настроението на македонците, които също имат различни мнения и са, както и за много други неща, разделени по този въпрос. Така че и двете страни имат свои собствени поддръжници и опоненти. В медиите, телевизията, вестниците и порталите, представителството на онези, които твърдят, че споразумението е неприложимо, е доминирано от медиите, които получават огромна чуждестранна финансова помощ и са близки до позициите, представени от правителството.
От тази страна има много интелектуалци, бивши политици, бивши министри и дипломати (посланици), които бяха на високи постове и са получили кариери и съкровища от национални пари, като защитаваха името на държавата както служебно, така и по лично убеждение и изразяване. Сега събрана в различни неправителствени и нестопански организации, , обединени в дипломатически клубове или дипломатически съвети, без граматически смущения, дори с признанието, че са били подведени, са жестоки поддръжници и най-строгите защитници на договора, заявявайки, че то е написан “веки веков".
Нещо подобно може да се каже и за някои общественици - много академични и университетски преподаватели, "известни" правни експерти, които са писали конституцията, законите и книги, обяснявайки, че никой няма право да променя името, а по-късно те бяха сред първите, които твърдят, че това може да се направи. Една плеяда учени и известни хора, които през ден сменят нагласите си според нуждите, според поръчките или според получените средства. Те, разбира се, трябва да се добавят към известните лобисти на НАТО, които са инсталирани в партии, политически и неправителствени организации и медии, силно доларизирани. Всички те не могат да се придържат към етикета на американския народ, би било по-подходящо да се наричат реалисти, като се има предвид сегашното разположение на силите в международната общност, които признават, че политиката (властта) е по-висша от закона, особено политиката на САЩ. и ЕС. Разбира се, тук те не могат да изключат личните си финансови, практически и кариерни интереси, обновените им амбиции за някаква допълнителна печалба от правителството, независимо дали за тях или за техните деца.
От другата страна са предимно членове на опозиционната партия и нейните симпатизанти, голяма част от безпартийните граждани, национално онеправдани от промяната на името, активисти в социалните мрежи и, разбира се, недоволни от разочарованието от общата политика на новото правителство. По-голямата част от последните, включително ВМРО-ДПМНЕ, ясно разбират, че споразумението е неизбежно, че е отличен документ за сътрудничество между Македония и Гърция, ако не беше унизителния член на промяната на името. Те разбират за НАТО и ЕС, искат да продължат напред, но се чувстват обидени, че македонската държава не успя да намери начин да запази името си. И сред тях има мнозинство от реалисти, въпреки че са много идеалистите, които смятат, че споразумението трябва (може) да бъде променено или отменено сега и веднага.
Да се върнем към основния въпрос в кампанията - дали е възможно да се промени или прекрати споразумението. В интерес на правото (и в общ интерес) са реалистите и защитниците на линията на неизменност. На този етап и за много години напред това е невъзможно. Но за сметка на това никой от управляващите политически структури не може категорично, предварително, да лиши правото на някои бъдещи поколения македонци да задават въпроса за връщането на автентичното име на Република Македония, спечелена след Втората световна война. когато македонският народ беше на страната на съюзниците, на страната на антифашистката коалиция.
Законният е въпросът кой и с какъв закон може да оспори или забрани правото на индивид, социална група, партия или друга македонска организация, която чете, разбира и тълкува споразумението днес или утре по различен начин от правителството. Защо още сега се задава бъдещо поколение, което е изпълнено със силна национална идентичност, македонското чувство, за разлика от сегашното, се би могло да използва възможността да се облекчат последиците от промяната и да се възстановят идентичността (македонските) имена на институциите.
Растат нови поколения, които завършват в Оксфорд, Кеймбридж и други видни университети, хора, които ще бъдат милионери, интегрирани в кръговете на висшите общества, дори бъдещи длъжностни лица в ЕС или НАТО, които от правна гледна точка или от носталгия, без комплекси, биха отворили въпроса, те ще се борят за тази идея. Те не могат да им дадат ултиматуми утре, да им наложат вето, да ограничат свободата на мисълта им, да им се диктува в едно бъдещо различно разположение на международните сили на световната сцена и дори различно разположение в самата Гърция след настоящите полуотворени врати.
В началото на текста бяха споменати трите свещени книги. Библията е книга, която описва събитията и легендите от идването на човека до края на света, от Адам и Ева до апокалипсиса. Тя обхваща събития и легенди от 13-ти век пр. Н. Е. И като завършена е завършена едва през четвърти век на новата ера и най-разпространената (и най-продаваната) книга в света. Коранът, Свещената книга на мюсюлманите, е съставен от спътниците на пророка Мохамед, които са записали думите му, а самият той е бил неграмотен. Тя е свята книга от 622 г. сл. Хр., Годината, в която започва отброяването на годините според ислямския календар. Талмудът е свещена книга за евреите, в която устният закон е написан, от поколение на поколение, устно преподаван и адаптиран към новите обичаи. Около 2500 равини са участвали в писането на Талмуда за петстотин години, от 100 години преди Христос и до 400 години след раждането на Христос.
В трите книги обаче съществуват варианти, варианти на тълкуване и прилагане на ученията и законите, с по-големи или по-малки различия. Поради различни четения и интерпретации, поради злоупотребата с Божиите думи (някъде и поради грешки в преводите) имало разцепления в християнството, исляма и юдаизма. Във всички тях се формират различни религии от основните, други църкви, секти и други религиозни групи, които по свой начин се изпълняват от богове и пророчески послания, които те считат само за вярна и точна.
Както вървят събитията на македонската политическа сцена, както се говори в президентската кампания, може да се случи само споразумението между Македония и Гърция да бъде единствената Божия книга, за която никой не може да има различно мнение. Това ще бъде единадесетата божествена заповед за всички нейни граждани, сега и завинаги.
