Вдъхновяващо изказване на българския писател Алек Попов по повод приноса на автора за развитието на литературата на Балканите на предстоящия фестивал "Про-за Балкан", който казва, че е изключително щастлив, че има такъв форум, където Балканите са не само екзотичен гост и където големият разговор за изкуството минава през оригиналния, динамичен и разнообразен свят на балканската проза, актуализира много важни въпроси за балканските литератури и автори. Този фестивал успешно завърши мисията през последните години за създаването на обща платформа, която ще позволи по-добро сътрудничество между писателите в региона, значителна инициатива с единствената цел - да прекъсне проклятието на малките езици и култури да направи видима литература от един регион от днес, който днес е във фокуса на западната общественост, или както черногорският автор Андрей Николаидис веднъж каза: „Световната история ни учи, че балканските писатели са най-добре почитани, когато тук се случва някое от нашите традиционни междунационални и междуверски кланета“
Въпреки че Балканите са само географски термин, той често има негативна конотация в останалата част на света, което оставя настрани факта, че тук наистина има силна и добра литература. Стереотипите трябва да бъдат разрушени и единственият начин да се направи това е да се говорите за нея. Следователно всяка инициатива, проява, фестивал или награда, която води до взаимно опознаване, си заслужава подкрепата, защото разделението на Балканите е само от политически характер.
Фестивалите като „Про-за Балкан” имат и друга много важна полза, която създава условия за по-голяма видимост и достъпност на балканските автори в по-широкия литературен контекст на европейския и световния културен пазар чрез представяне на известни издателства, с цел нашите книги да не останат изолиран в свят, доминиран от английския език. Един немски издател, гост на този фестивал на едно от предишните издания, сам каза, че е голяма загуба за немската литература, че литературата от балканските страни не ги докосва и че все още е проблем, който все още доминира особения поглед към Балканите - като някаква екзотика, специална част от Европа или дори - като че ли не е част от Европа. Така, когато става дума за балканска литература, тя няма да се асоциира с никакви политически теми, лобита и т.н. и накрая читателите по света ще осъзнаят, че личните истории, дори идващи от Балканите, са универсални истории. В този смисъл преводаческата агенция "Традуки", която дава възможност за превод на балканските автори, а оттам и тяхното четене и откриване, също е достойна за това.
Фестивалът "Про-за Балкан", който ще се проведе през втората половина на май, ще популяризира балканската литература, ще работи по създаването на мрежи от автори и издатели от региона и създава платформа за по-добро бъдещо сътрудничество, както и за по-висока оценка на балканската национална литература в Европа и света. Наградата за развитие на балканската литература, "Просперитет", представя балканските автори като автори- звезди, независими и неповторими интелектуалци, статут, който е несправедливо недостъпен.
Подобна цел е възложена на Фондация Балканика, основана през 1996 г. от съответните издателски компании от седем балкански страни: Македония, България, Сърбия, Албания, Гърция, Турция и Румъния, чието седалище се намира в София. В нея членуват по една уважавана издателска къща от всяка от седемте държави-членки на фондацията, а провеждането на литературното събитие се организира на ротационен признак във всяка от страните-членки. Наградата "Балканика" носи голяма публичност на победителя извън балканските страни, често е важно за автора, за да излезе на международната сцена, а оттам и за утвърждаването на литературата на страната, от която идва. Предишни победители от тази награда от Македония са Венко Андоновски с "Пъпа на света" и Александър Прокопиев с "Човекът на човека", чиито книги, благодарение на "Балканика", могат да бъдат похвалени с няколко превода в и извън региона.
Подобни инициативи се противопоставят на проклятието на малките езици и на нашата обща неспособност да създадем мрежа за преводи между културите, на проблема с липсата на обща стратегия в културата, защото все още се сме като рога в чувал, вместо да утвърждаваме литературата от Балканите като нова енергия на уморената културна Европа. Това е единственият начин, по който светът ще научи, че това, което се създава тук, не е просто екзотика, фолклор и орнамент.
Превод и редакция: Юлиян Марков
