Скопие. Ситуацията във Венецуела е отчаяна. Протестите продължават. Николас Мадуро и Хуан Гуайдо твърдят, че всеки от тях има право да твърди, че е легитимен президент. Ситуацията допълнително се влошава, а това може да създаде още повече политическо насилие в страна, която отдавна страда от разрушената си икономика. Нещо трябва да се промени. Но САЩ нямат конструктивна роля в кризата в Венецуела, се казва в статията на историка Патрик Айбър в "Ню Йорк Таймс" под горното заглавие, пише вестник „Нова Македония“ и я препечатва.
Вашингтон не е надежден партньор за промяна на режима. Действията на администрацията на Доналд Тръмп напомнят на дългата неприятна история на американските интервенции в Латинска Америка. През 20-ти век САЩ често са се намесвали във вътрешните работи на латиноамериканските държави, които за тях са част от геополитическия им "заден двор".
По време на Студената война се появи конкретен модел. Вашингтон мобилизира тайни ресурси, за да подкрепи опозицията на левите правителства. През 1954 г. ЦРУ обучиха военна сила за сваляне от власт на президента на Гватемала Хакобо Арбенс Гусман, който разпредели земята, собственост на американската компания "Юнайтид фрут". През 1964 г. президентът Линдън Джонсън бе готов да окаже подкрепа на бразилската армия при преврата срещу президента Жуан Гуларт. Военните на Бразилия успяха и без тази подкрепа . В началото на 70-те години на 20 век администрацията на Ричард Никсън помогна да се смъкне от власт правителството на социалиста Салвадор Алиенде в Чили.

Ако Мадуро планира да го смятат за заплашен от американския империализъм ляв държавен глава, това не може да се случи. Милиони венецуелци вече напуснаха страната през последните няколко години и така създадоха регионална бежанска криза. Хората страдат от глад и липса на лекарства. Икономиката отслабна двойно през последните пет години, а инфлацията достигна милион процента в 2018 година.
Още не е ясно колко пряка е намесата на САЩ в решението на Гуайдо да се противопостави на Мадуро. През декември той е имал тайна среща с официални лица от САЩ, Колумбия и Бразилия. Гуайдо бе признат за и.д. президент от повечето членове на групата Лима, сред които са Перу, Канада, Еквадор и Аржентина.
Вашингтон е готов да подадат ръка, но това би могло да създаде повече вреда, отколкото полза, както многократно досега се е случвало в миналото на Латинска Америка. Мадуро ще се възползва от намесата на САЩ да събере остатъците от своите поддържници, вътре и извън страната, под знамето на антиимпериализма. Намесата на САЩ би нарушила възможността за национално помирение, което сега е най-необходимо за Венецуела по пътя й на мирен преход към демокрацията.
Превод и редакция: Ивелина Ватова