Бившият Киевски патриарх Филарет, който сега играе ролята на почетен патриарх на Украинската православна църква, твърди, че не е съгласен с този томос и обявява своето оттегляне от него, като посочва, че украинската църква е автокефална само на хартия и по същество е подчинена на Константинополската патриаршия.
Интересно е, че тези публични обвинения идват след смяната на президента в Украйна и много анализатори свързват това с политиката в страната.
Патриарх Филарет обаче твърди, че не е знаел съдържанието на документа, когато се е съгласил да приеме томоса, издаден от Константинополския патриарх.
По принцип проблемът се свързва с три аспекта от томоса, които според Филарет не правят ПЦУ автокефална, а подчинена църква на Фенер. Първият е, че ПЦУ няма да може сама да прави своето миро и трябва да го взима от Истанбул, вторият е, че за всички спорове ПЦУ трябва да се обръща към константинополския патриарх и третият, че че ПЦУ няма право да създава църкви в диаспората, а украинските по света трябва да бъдат под шапката на Константинополската патриаршия.
"Нова Македония" многократно е анализирала степента, до която македонските и украинските църковни въпроси имат сходства и различия и дали Вселенската патриаршия може да играе ключова роля в признаването на МПЦ-ОА в контекста на каноничните процедури, предприети за признаване на автокефалията на украинската църква.
Епископите на МПЦ трябва да бъдат внимателни
Религиозните анализатори казват, че макар и украинските и македонските църковни въпроси да са съвсем различни, македонските епископи трябва да бъдат изключително внимателни при всякакви бъдещи разговори с Вселенската патриаршия, винаги когато се случват. Те предупреждават специално, че може да възникне сериозен проблем, ако константинополският патриарх настоява македонската диаспора да попадне под негова юрисдикция.
Журналистът Мирче Адамчевски, който е работил като кореспондент от Русия от много години и познава обстоятелствата в Украйна, казва, че анализът на въпроса за украинската църква е важен поради нашата молба за автокефалия от Константинопол.
„Всичко, което се случи и се случва с Православната църква в Украйна, ще се случи и с нас. Първо трябва да променим името на църквата. Второ, вместо на Сръбската църква, ние ще трябва да се подчиним на Константинополската църква.
Или, както казва Филарет, на гърците. Трето, има много задкулисни игри, в които Константинопол търси включване на политиката – украинските президенти и македонските премиери. Не е лошо нашите да пратят делегация в Украйна и да разберат на място на какво са били подложени украинците в битката за автокефалия. Да научат нещо и ако може да избегнат някои нежелани ситуации. Да разберат, че ни обещават, но без да дават никакви крайни срокове. Да разберат, че ще се иска обединение на православните църкви в МакедонияДа разберат, че те няма да влияят на кадровата политика. Че македонците в чужбина ще трябва да се подчинят на Константинополската църква. И накрая, че е трудно едновременно да се води битка за независима държава и независима църква“, подчерта Адамчевски.
Диаспората е най-голямото предизвикателство
Църковните анализатори казват и че знаейки позициите на македонците в диаспората и проблемите, които от години МПЦ има с формалното функциониране на тези църковни общности, те много трудно ще се съгласят да признаят Константинополската патриаршия за своя църква.
„Това може да предизвика сериозен разкол, а дори и създаване на нова задгранична македонска православна църква. Точно въпросът за диаспората ще бъде най-голямото предизвикателство за македонските епископи в разговорите с Вселенската патриаршия. Вторият важен момент, според тях, най-вероятно ще бъде процеса на обединение, на който, вероятно, ще настоява Вартоломей, а това е МПЦ да намери начин да инкорпорира ПОА (Православна Охридска Архиепископия – структура на СПЦ в Македония – бел. прев.) в своите редици, разбира се, ако такова нещо бъде прието от Сръбската църква. Що се отнася пък до правото на Константинополската патриаршия да бъде апелативен съдия за споровете в МПЦ, това според църковните анализатори няма да бъде сериозен проблем, защото вселенският патриарх има такова право и в други автокефални църкви. И за варенето на светото миро може лесно да се намери общ език, особено ако този акт се гледа през призмата на изразяване на единството на църквата“, добавят църковните анализатори.
Пътят към автокефалията минава само през Константиноплската патриаршия
Според запознатите със ситуацията, Константинополската патриаршия в момента играе много важна роля в православния свят, поемайки отговорността за решаването на най-тежките въпроси. Това, че тя даде томос за автокефалия на Украинската църква, за МПЦ може да означава отворен път, по който по-лесно ще се стигне до самостоятелност. Ще се смята за съвсем легитимно, ако Истанбул използва за Македония същия принцип, както за Украйна.
От историята се знае, че всяка църква има свой път и решава своя статут по различен начин, а на някои църкви им е отнело векове, за да установят независимия си църковен статут в православието.
МПЦ има позиция, от която няма да отстъпи, а тя е, че единственото решение за нейния статут е само признаване на автокефалия в същинския смисъл, защото църковният живот в Македония всъщност е континюитет от някогашната Охридска архиепископия, възстановена в лицето на МПЦ-ОА.
Агенция „Фокус“ припомня:
В манастира Рождество на Пресвета Богородица на брега на Охридското езеро в Калища, в близост до Струга,на 6 октомври 2018 година, се състоя Юбилейното заседание на най-висшето църковно тяло на Македонската православна църква – Охридска архиепископия – Архиепископският църковно-народен събор (АЦНС).
През тази година МПЦ отбеляза няколко значими юбилея – 60 години от възобновяването на Охридската архиепископия в лицето на Македонската православна църква, 1000 години от нейното учредяване, 75 години от Свещенското заседание в охридското село Издеглавие и 1155 години от Моравската мисия на Светите братя Кирил и Методий.
Съборът бе съставен от делегати от всички епархии на МПЦ-ОА, като в него членуват лица от клира, монашеството, теологическите учебни заведения и представители на миряните от всяка епархия.
След края на петчасово заседание при затворени врата, говорителят на МПЦ-ОА митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски потвърди позицията на АЦНС от декември 2017 година срещу промяната на името на страната и църквата и направи „апел за национално единство и искрен и молитвен призив към всички политически субекти в страната да се употребят всички сили за запазване на националната и духовната идентичност на македонския народ и всичко македонско“.
Освен това най-висшето църковно тяло в Македония прие важни промени на няколко члена от Устава на църквата, между които и за името на МПЦ и титулатурата на предстоятеля й, който в момента е архиепископ Стефан Охридски.
Допълва се член 2, който вече гласи: „Македонската православна църква е историческа и правна наследница на Охридската архиепископия и на Първа Юстиниана (Юстиниана Прима), има достойнството на Архиепископия и се именува Македонска Православна Църква – Охридска Архиепископия, а в комуникацията Македонска православна църква“.
Допълва се член 9, точка 2, който вече е : „Титлата на Архиепископа е Митрополит Скопски, Архиепископ Охридски и Македонски и на Първа Юстиниана и към него се обръщат с Ваше Блаженство.
Освен това Съборът поправи и член 23 от църковния Устав, с което епископите викарии се изключват от Пленарния състав на Синода и губят правото си на глас. Прието е и решение за териториални промени в границите на диоцезите на епархиите.
• Какво е Първа Юстиниана, или Юстиниана Прима:
Архиепископията Първа Юстиниана е учредена от византийския император Юстиниан Велики през 535 година заедно със създаването на едноименния град в Поморавието, днес в Сърбия, на 30 км западно от Лесковац и служи за катедра на архиепископа на Илирийския, или Дакийския диоцез. Прекратява съществуването си някъде в началото на VII век, но продължава да играе роля като независим от Вселенската патриаршия църковен център на българите под византийска власт.
Първа Юстиниана влиза в оборот през XI век, когато през 1018 година, след падането на България под византийска власт император Василий II понижава ранга на Българската Патриаршия и я обявява за Българска автокефална архиепископия със седалище в Охрид, последната българска столица и катедра на българския патриарх. Диоцезът, българският характер и правата й са определени с две грамоти на император Василий II „за правата на Охридската архиепископия“
Официалните титли на охридските архиепископи са: първоначално Архиепископ на цяла България (Αρχιεπίσκοπος της πάσης Βουλγαριας), от средата на XII век се ползва и Архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България или на всички българи (Αρχιεπίσκοπος της πρωτης 'Ιουστινιανης και πάσης Βουλγαριας или ΄αρχιεπίσκοπος Βουλγάρων). Първият архиепископ е Йоан Дебърски.
Известна е подарената от император Андроник II Палеолог на предстоятеля на Охридската афтокефална архиепископия плащаница, за употреба при благослужението в църквата Света София (Охрид). На императорския дар е извезан надписa:
„Пастирю на българите, спомни си при жертвоприношенията за владетеля Андроник Палеолог“
Охридската архиепископия е закрита неканонично със султанско ирадие през 1767 г. по настояване на Цариградския гръцки патриарх Самуил Ханджери, като нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.
Последният Охридски архиепископ е Арсений II Охридски, когато тя е е закрита, а епархията е присъединена към Драчката. От 1776 година епархията е присъединена към Преспанската и до 1878 г. в Охрид има гръцки епископи. Жителите на Охрид се обръщат с пълномощно писмо от 9 април 1861 г. "до представителите на българския народ" в Цариград, да помолят Високата порта за избавяне" от своеволието на гръцкото духовенство, като потвърди основанието на автокефалната архиепископия на Първа Юстиниана Охридска и на цела България". През 1872 г. Натанаил Охридски е ръкоположен за пръв митрополит на Българската екзархия в Охрид.
Кратка история на МПЦ-ОА
Идеята за възраждането на автокефалната Охридска Архиепископия под вида на поместна Македонска православна църква възниква през 1943 година в Генералния щаб на Народно-освободителната армия на Югославия, който образува религиозно представителство начело със свещеника Вельо Манчевски. На 4-5 март 1945 година се провежда църковно-народен събор, на който е провъзгласено учредяването на МПЦ и възстановяването на Охридската архиепископия. Синодът на СПЦ обявява тези действия за неканонични.
След период на борби и временно признаване на юрисдикцията на СПЦ над ОА, през 1967 година МПЦ-ОА се обявява за автокефална, което довежда до решение на Синода на СПЦ, с което тя е обявена за разколническа организация и се прекъсват отношенията с нея. През 2005 година СПЦ отлъчва от църковно общение вярващите, принадлежащи към МПЦ.
През 2009 година е прието решение „Македонската църква“ да приеме историческото название „Охридска Архиепископия“, като основно самоназвание. Оттогава в официалните документи тя се именува МПЦ-ОА.
На 23 ноември 2017 година Свещения Синод на МПЦ обяви, че признава Българския Патриархат за своя „Майка-Църква“. 4 дни по-късно, на 27 ноември 2017 година Синодът на БПЦ прие постановление, съгласно което БПЦ, в случай, че МПЦ я признае за своя Църква Майка, „се задължава да оказва пълно съдействие, ходатайство и застъпничество пред Поместните православни църкви, предприемайки всичко, което е необходимо за установяването на каноничния статут на МПЦ“. На 14 декември Синодът на ГПЦ заяви, че е недопустимо вмешателството на Българската църква в работите на Сръбската църква. На 21 декември се провежда среща между комисиите за диалог между БПЦ и МПЦ.
На 9 февруари 2018 година Свещеният Синод на Констатинополската православна църква заяви, че разглежда като антиканонични действията БПЦ по въпроса за непризнатата Православна църква в „Бившата югославска република Македония“.
Редакция: Иван Христов
Превод и редакция: Иван Христов
