Гласуването за Брекзит и избирането на Тръмп за американски президент накара мнозина политически анализатори да заключат, че европейските гласоподаватели ще се дистанцират от големите партии и ще се присъединят към нови политически сили, залагащи на защита на идентичността. В Америка обаче политическите и регионалните разделения са прекалено вкоренени, за че оказват влияние върху това дали работи мъж/жена или как се гледа на света. В Обединеното кралство подобни подразделения отдавна са се появявали между Севера и Юга, млади и стари, граждани или селяни, завършили висше образование или такива само със средно.
Европейската политика е по-флуидна. Неотдавнашно проучване на Европейския съвет за външни отношения, проведено сред близо 50 000 гласоподаватели от 14 държави-членки на ЕС, показва че най-добрият модел за разбиране на Европа през 2019 г. не е нито САЩ, нито Великобритания, а Вестерос от популярния сериал „Игра на тронове“. Политическият пейзаж на Европа далеч не е разделен между отделни племена, а е непредсказуемо бойно поле за постоянно променящия се съюз. Неговата определяща характеристика е радикална нестабилност. Европейската политика не се придвижва от основния поток към маргиналите, а към инерцията във всички посоки - от ляво на дясно, от позиции срещу системата до позиции за естаблишмента. Толкова несигурни са избирателите, че половината от анкетираните казват, че изобщо няма да гласуват. Още 15% все още обмислят кого да подкрепят, а сред 35%, които възнамеряват да упражнят правото си на глас, 70% все още не са решили кой точно ще подкрепят.
В абсолютни стойности в играта са около 100 милиона гласа. За разлика от президентските избори в САЩ през 2016 г. и референдума за Брекзит, това няма да бъде само гласуване за миграцията. Като цяло повечето европейци не възприемат миграцията като основна грижа за техните страни. Сред въпроси с равно или по-голямо значение са икономиката и заплахите от национализма, ислямския радикализъм, изменението на климата и Русия. Анализаторите просто грешат, когато представят изборите като битка между проевропейските глобалисти и евроскептичните националисти.
Проучването показва, че преобладаващото мнозинство от европейците не чувстват необходимостта да избират между своята европейска и национална идентичност. Всъщност дори националистическите партии осъзнаха, че тези идентичности са свързани, поради което спряха да се застъпват за оттеглянето от еврозоната или ЕС.
Истинският проблем за повечето европейци е отношението им към „системата". Почти три четвърти от гражданите на ЕС смятат, че политическата система не функционира нито на национално, нито на наднационално равнище, нито дори и на двете. Как отделните гласоподаватели разглеждат този въпрос, е ключът към разбирането как те ще гласуват.
Тези гласоподаватели може да бъдат разделени на четири основни групи, ако следваме „Игра на тронове“. Първата група е Домът на Старк, която смята, че системата все още функционира и че чрез политическо изразяване и гласуване настъпват значителни промени. Домът на Старк представлява до 24% от избирателите в ЕС и има крепост в северната част (предимно в Германия, Дания и Швеция). Втората група е тази на „Врабците", които смятат, че политиката е неефективна на ниво ЕС и в страните-членки. Сред по-радикалните представители в тази група са „жълтите жилетки", които, подобно на Революционерите в „Игра на тронове“, искат да изчистят системата от корупция и да започнат отначало.
„Врабците“ представляват 38% от електората и се срещат предимно във Франция, и особено в Гърция и Италия. Третата група се включват гласоподаватели, които отхвърлят тесния национализъм и търсят цел в интернационализма и транснационалните проекти. Те смятат, че техните национални системи са проблем и че решението е в Брюксел. Съставляват 24% от избирателите и са добре представени в Унгария, Румъния, Полша и Испания. И накрая е групата на националистите, евроскептиците, които могат да привлекат вниманието на медиите, но представляват само 14% от избирателите. Те имат силно присъствие в Дания, Австрия и Италия.
Всъщност основният избор за всички тези групи не е между „отворена Европа" и „затворени национални държави". Въпросът е дали и в какви контексти статуквото все още функционира. Ако има голямо сходство между САЩ, Великобритания и ЕС, сега политическите партии са по-фокусирани върху мобилизирането на своите избиратели, отколкото към привличането на нови. Следователно в Европейския парламент много политически партии ще се съсредоточат върху 149-те милиона души, които не са сигурни дали изобщо ще гласуват. Но това няма да е достатъчно. За да победят популистките и националистическите партии, основните европейски кандидати ще трябва да върнат от дистанциралите се, за да ги спечелят. За да направят това, те трябва да се разчитат на надеждни фактори на промяната. В крайна сметка тези избори ще бъдат спечелени или загубени при много локализирани условия. Онова, което е в полза на някои от основните кандидати на някои места, няма да бъде в полза на другите на други места. Битките за победа ще бъдат в държави, където са на власт евроскептиците, като Унгария и Италия, но също и в тези, в които проевропейските власти страдат от политическа реакция, като например Франция. Играта току-що започна.
Превод и редакция: Тереза Герова
