ЕС е основан през 1993 г. с 12 членове от Западна Европа. Оттогава той постепенно се разширява до 28 членове, а Хърватия се присъединява към Съюза през 2013 г. Осем страни от Западните Балкани са в списъка на чакащите за присъединяване към ЕС, като трябва да изпълнят изискванията на един продължителен процес, който включва привеждане на държавните закони в съответствие с европейската политика и получаване на подкрепа от други членове, Европейската комисия, Съвета на ЕС и Европейския парламент. Този процес включва и напредък в решаването на вътрешните проблеми и етническото напрежение, което прави региона сравнително икономически слаб. Но кандидатите се оплакват, че процесът е бавен и изискванията за влизане са твърде строги. В същото време антиевропейските настроения се увеличават и държави като Китай, Турция и Русия се наложиха като алтернативно решение.
През последните две години ЕС отвори възможността за приемане на нови членове от Западните Балкани. Когато ЕС обяви засилената си стратегия за региона през 2018 г., тя включваше амбициозен план за приемане на поне две балкански държави, най-вероятно Сърбия и Черна гора, до 2025 година. Проектът за разширяване на ЕС не е направен само в полза на бъдещите членове, но европейските лидери смятат, че това ще им донесе стабилен износ, демокрация и икономическо развитие на техните съседи, контрол над стратегическа геополитическа област, предотвратяване на държави като Русия и Китай да налагат своето влияние в Европа и да получат още по-голяма сила на световната сцена.
Но страните от Западните Балкани губят търпение в процеса. Проучванията показват, че 26% от анкетираните в региона не вярват, че техните държави изобщо ще влязат в ЕС. Някои опозиционни политици в Сърбия вече призовават страната да се оттегли от процеса на присъединяване. На неотдавнашна среща на върха в Берлин президентът на Косово Хашим Тачи призова САЩ да се включат по-активно в преговорите за разрешаване на проблемите между Косово и Сърбия, като заяви пред Ройтерс, че "без Съединените щати никога няма да има диалог, преговори или някакво споразумение" , защото "ЕС не е обединен в този процес".
Недоволството вероятно ще се засили, ако ЕС не започне официални преговори за присъединяване на Македония и Албания през юни, за което европейският комисар по разширяването е уверен, че ще се случи. Датата на преговорите беше отложена през юни миналата година, когато някои държави-членки на ЕС, включително Франция и Холандия, смятаха, че държавите не са направили достатъчно, за да подобрят върховенството на закона и борбата с организираната престъпност.
Междувременно други държави наложиха своето влияние в региона. Китай смята, че регионът е стратегически начин да влезе в Централна Европа и да разшири инициативата "Един пояс, един път". Държавата ежегодно провежда бизнес срещата "16 + 1" с държавите от Централна и Източна Европа, включително Албания, Сърбия и Босна и Херцеговина. Китайската корпорация за пътища и мостове (CBBC) изгражда пътища, мостове, фабрика за гуми и индустриален парк в Сърбия, както и спорна магистрала, която ще свърже страната с адриатическото крайбрежие на Черна гора. Сръбският министър на строителството, транспорта и инфраструктурата Зорана Михайлович наскоро заяви, че "не би било нескромно и погрешно Сърбия да бъде наречена основният китайски партньор в Европа".
Израел и Обединените арабски емирства също увеличиха инвестициите си в инфраструктурни и строителни проекти в Западните Балкани заедно с Турция, която също очакваше влизането в ЕС от много години. Тя спомена първо за идеята за присъединяване към ЕС още през 2004 г., но членството беше замразено, а Европейският парламент наскоро въведе незадължителна резолюция, призоваваща ЕС да преустанови преговорите.
Междувременно за някои експерти руските търговски инвестиции сигнализират за желание за "създаване на балканска политическа и икономическа зависимост", както пишат Пол Стронски и Ани Хийамс от Международния институт за мир Карнеги. Според тях Русия е против влизането на балканските държави в ЕС и стремежа на Македония да стане част от НАТО.
Опасенията, че тези държави искат да отслабят европейското влияние в региона и, в случая на Русия, да изострят етническото напрежение, принудиха Франция и Германия да свикат обявената среща на Балканите, която се проведе в Берлин на 29 април. Но ако целта им беше да убедят държавите, че ЕС все още иска да ги приеме, очевидно е, че те не са успели. След срещата на върха косовският президент Тачи заяви пред Financial Times, че "не само той, но и всички лидери в региона са разочаровани от срещата в Берлин, защото нищо конкретно не е казано".
Ако трябва да бъдем реални, ЕС иска да реши редица нерешими въпроси. Осем нерешени гранични спора останали още от разпадането на бивша Югославия, все още предизвикват разделение сред балканските държави. Еманюел Макрон и Ангела Меркел се надяват скоро спорът между Косово и Сърбия да бъде разрешен, като европейските служители смятат, че той пречи на целия регион. Косово обяви независимост от Сърбия през 2008 г., решение, което Сърбия все още не признава. В отговор на сръбската блокада за членство в Интерпол, наскоро Косово въведе 100% тарифи за сръбски продукти. По време на срещата на върха в Берлин не беше постигнат напредък, въпреки че следващата среща с двете страни е насрочена за юли.
Също така, настоящите протести срещу предполагаемата корупция, държавните скандали и авторитаризма на правителствата в Албания, Сърбия и Черна гора трябва да бъдат прекратени. Сред самите европейски лидери съществуват различия относно това дали Балканите са готови да станат част от блока. Някои се безпокоят, че преговорите за разширяване ще засилят въздействието на евроскептиците в предстоящите избори за Европейски парламент. Джонатан Катс, старши сътрудник в Германския фонд "Маршал" на Института на САЩ, казва, че "те не искат политически риск и подсилват напрежението".
Държавите от Западните Балкани могат да се обърнат към други страни като "начин да защитят и поне временно да компенсират забавянето на процеса на присъединяване към ЕС", според Вук Вуксанович, докторант в Лондонското училище по икономика и бивш аташе по политиката на сигурността в сръбското МВнР. Но Вуксанович смята, че членството в ЕС остава "единствената възможност, която има стратегически смисъл". ЕС е най-големият търговски партньор в региона, а Европейската банка за възстановяване и развитие обяви миналия месец, че тази година ще инвестира 1,1 милиарда евро в Западните Балкани.
Европейските лидери твърдят, че членството е бавен, но полезен процес, който трябва да донесе по-голям просперитет и мир в регион, в който има нужда от тях. Държавите от Западните Балкани ще искат да се придържат към това обещание, но не е ясно колко време ще продължи и кой междувременно ще наложи влиянието си.
Превод и редакция: Иван Христов
