ИА „Фокус“ публикува текста без съкращения
Русия не обявява подкрепа за нито една от страните, МВнР официално заяви, че е против военен конфликт. В същото време преди месец в медиите се появи информация за това, че „ЧВК Вагнер“ (руска частна военна компания „Вагнер“, неофициално въоръжено формирование – бел. ред) на Евгений Пригожин доставя за армията на Хафтар артилерия, танкове и боеприпаси.
Експерти разказаха за „Новая газета“ за разположението на силите в този политически конфликт и за това каква е ползата за собствениците на ЧВК „Вагнер“ от сътрудничеството им с Хафтар.
Алексей Малашенко, арабист, ръководител на научно-изследователския институт „Диалог на цивилизациите“: „ Либия винаги е била разделена на три части, а сега както никога досега разделението се усеща силно, но то вече е на две части и половина: на изток (Бенгази и Тобрук), северозапад (Триполи) и юг, където поне засега изобщо не е ясно какво се случва. Противопоставянето изглежда така: от една страна е Триполи, т.е. правителството на националното единство, а от другата са Бенгази и Тобрук, където се намира националният парламент и националната армия под ръководството на фелдмаршал Халифа Хафтар.
Целият въпрос се заключава в следното: ще се договорят ли или ще воюват до победа? Ако се проследят събитията от януари и февруари, между двете страни се наблюдава известно равенство. Самият Хафтар беше готов да преговаря. Планираше се някаква общонационална конференция, където по идея на страните, трябваше да се постигне консенсус, но в един момент Хафтар се почувства силен. Армията му наистина е добре организирана, съвсем нелошо въоръжена, в това число и с руско оръжие. Той притежава боен опит, удържа няколко важни победи над терористите и екстремистите. И преди две седмици усети, че е настъпило време да завземе Триполи с щурм и да не се договаря с Фаиз Сарадж.
Хафтар до такава степен е уверен в себе си, че хората му вече предупредиха местните жители да не се боят от нищо, да си седят по домовете, а той просто ще се разправи с противниците.
Ако се съди по новините, той вече се бие край летището, т.е. фактически е влязъл в Триполи. Кой ще му се съпротивлява? Да, там има сили, верни на правителството (на Сарадж), но има и неформални военни подразделения. Еко хората се разбягат (в т. ч. и отделните групировки, които се определят като радикални, екстремистки – бел. „Новая газета“), то естествено Хафтар ще превземе града. Изглежда, че към днешна дата позициите на фелдмаршала са съвсем стабилни.
Русия, естествено, в този конфликт подкрепя Хафтар. Въпреки 20-те години, които е прекарал в Америка, той знае руски, има прекрасни връзки, добри отношения лично с Шойгу, можем да му дадем оръжие, включително и комплекси С-300. Що се отнася до Сарадж, той е по-близък с Европа и САЩ.Тук обаче има следният момент: Русия непрекъснато изтъква необходимостта от преговори. Позицията на Москва е „прохафтарова“, но и двойствена същевременно. Защото ако Хафтар внезапно изгуби (това е Либия, където всичко е възможно), то за Русия ще възникнат проблеми. Крайно ясно мнение Москва няма да обявява, ако, разбира се, в скоро време Хафтар не завладее всичко.
Но дори и да се самоназначи на какъвто си иска пост (било той президент, премиер или прокурор), Либия е ясно разделена на три части и той е длъжен това да разбере. Първата — Триполи, втората — Бенгази, Тобрук, третата — на юг. А югът - това е Сахара. Кой само не може да се открие там. … На Хафтар ще му се наложи да носи отговорност и за тази част на страната, а там е границата и покай нея Чад, Нигер, където вече е пренаселено с представители на „Ислямска държава“ и остатъци от „Ал Каида“ (забранени в Русия терористични организации). Като победи, ще поеме товара на много големи задължения.
Геополитическият интерес на Русия е тук — това е демонстрация на флага: „ ние сме не само в Сирия, но още и там“.
Още повече, че и по времето на Кадафи, когато се организираха военни паради, в танковете седяха нашите сержанти и показваха знамето. Погледнете какво се случва в Алжир. Къде отиде на първа визита новият премиер? В Москва. При благоприятно стечение на обстоятелствата – с Алжир отношенията са добри, в Либия на власт идва Хафтар, Русия е и в Сирия, а това вече изглежда достатъчно сериозно. И главното – нефтът. Ако нещата се случат, руският бизнес може да пристигне в Либия, имаме опит да работим с либийците още от 1969 година.“
Михаил Крутихин , партньор в консултантска агенция RusEnergy:“Съвсем възможно е някои руски компании да поработят, а и нещо да заработят, в Либия. Такива големи компании като например «Роснефт» биха могли да разчитат на нефтодобив и излизане на нови пазари.
Добивът на нефт в Либия се съкрати рязко веднага щом там започнаха неприятностите, но в последно време също не се наблюдава някаква промяна в обемите на добиваните количества, защото основните нефтодобивни находища и терминалите за изпращане на нефта са под контрола на Хафтар, а на тези места, специално, бойни действия не се водят. Но, като цяло, промените в обема на добив на либийски нефт съвсем незначително се забелязват на пазара. И причината е много проста: американският шистов нефт е много лек и на практика изцяло измества от пазара либийския нефт. По качество той е същият. Недостатъци той няма, а и на цената либийските събития изобщо не влияят.
Превод и редакция: Ивелина Ватова
