Но подозирам, че за мен това е много по-лесно, отколкото за много украински граждани, израснали като рускоезични. Когато правя грешка в произношението, граматиката или идиомите, на това или въобще не обръщат внимание, или, ако забележат, то е изключително дружелюбно. Украинците така или иначе са възхитени от това, че чужденец въобще говори на украински и търпеливо ме поправят и с усмивка обясняват грешката ми.
В съвсем друга ситуация са рускоговорящите украинци, които са лишени от природния талант да учат бързо езици – ценна способност, която някои хора притежават в голяма степен, а други (понякога високообразовани учени) – в по-малка. Фонетични, граматически и стилистични грешки в украинската реч на гражданин на Украйна причиняват - доколкото забелязвам - много по-малко съчувствие сред украинско-говорящите украинци. В определени ситуации такива езикови грешки могат да се превърнат в източник на скрит позор или дори дълбок срам за едната или двете страни - т.е. за човека, който е направил грешката, и за украинско-говорящия човек, който е говорил с него и е забелязал грешката.
Нещо повече, много рускоезични украинци, предполагам, не само се страхуват да не сгрешат, когато говорят на украински, но са ужасени да не направят смешна грешка – и самите те да не забележат това. Доброто владеене на езика – а не просто умението да се говори – е един от ключовите социални навици, определящи позицията на човека в различни комуникационни ситуации, отношения и общности.
Тъй като съм чужденец и не съм пълноценен член на украинското общество, моите езикови навици не играят значителна социална роля. Моето положение и признание в Украйна е предварително определено от факта, че съм гражданин на друга страна, за когото украинският език по определение не е основен (а мой четвърти език). Но за украинския гражданин може да е много нееприятно да не умее да говори умело на украински, да произнася украинските думи невярно и постоянно да се страхува да не каже нещо не както трябва. Понякога, разбира се, този проблем не играе съществена роля и по-специално в регионите, където се говори на сържик и където лингвистичните правила са гъвкави. Но, например, в Киев доминиращите стандарти за висока култура могат да доведат до такова усещане, че си длъжен да знаеш украински език перфектно, или изобщо да не го използваш, Всъщност, способността да се изразяваш на добре формулиран и правилен руски може в някои ситуации да е по-полезен за социалната самоидентификация и позициониране, отколкото да говориш на лош украински. За сравнение, в моята родина, за югоизточните немци от Саксония и Тюрингия техния силен акцент понякога се превръща в статутен проблем в други региони на Германия, където саксонският и тюрингският диалекти се считат за примитивни и провинциални и дори признак за „по-ниска класа“. Но това са само различия в рамките на един език.
В Украйна има два много богати и сложни различни езика - всеки със своя поезия, проза, мелодия, културни традиции, исторически произход, регионални различия и разнообразни диалекти. Някои хора имат способността и енергията да овладеят и двата. Но други ще могат напълно да разберат само едно от тях. Тези въпроси са твърде сложни в социално и психологическо отношение, за да бъдат политизирани лекомислено.
И накрая, напълно могат да приемат аргументите в полза на тежката украинизация, изглежда, имат право само тези украиноезични граждани, които са изучили украинския не в детството си, а по-късно, правейки определени усилия за това. Украинците, които са научили без особени трудности езика още в детството си и не са научили нито един друг език в зряла възраст, настоявайки за тежка украинизация, се сблъскват с етичен проблем: как е възможно да искаш от другите това, което ти сам не си успял да постигнеш и, може би, никога не си се опитал или дори не си в състояние да направиш?
Хората, които искат пълно и бързо украинизиране, за които украинският език е техният майчин език, винаги могат да бъдат заподозрени, че се опитват да прокарат егоистичната програма, в която техните езикови умения ще ги поставят в по-добра социална позиция в сравнение с тези, за които украинският не е роден. Често това може да не е така. Но подобни подозрения могат да възникнат сред рускоговорящите.
Бурните емоции, които причиняват езиковите проблеми, са свързани с това предизвикателство: справедливата патриотична нужда от пълна и бърза украинизация сама по себе си засяга много личните въпроси на социалното положение, интеграцията, конкуренцията и асимилацията на рускоезичните. Проблемът се задълбочава от факта, че при такова искане може да се види личното и много непатриотично желание на украинско-говорящите хора да реализират своите скрити или дори несъзнателни социални интереси. Винаги ще остане непреодолимо подозрение, че украинизацията се движи не само и не толкова в полза на общото отечество, но и в полза на онези, за които украинският е родният им език - и които в сравнение с рускоезичните, ще имат полза от пълната унификация на езиковата сфера.
Превод и редакция: Иван Христов
