Като бивш партизански лидер, косовският президент Хашим Тачи познава тактиката на иглите. (Широко използван термин в политиката, под който се разбира оказване на натиск чрез помощта на различни малки, неприятни мерки с цел постигане на по-голяма цел – бел.р.)
Миналата седмица той я приложи поне два пъти. Първо, той каза, че Белград трябва да забрави договореното през 2013 г. създаване на Общност на сръбските общини в Косово. Именно то трябваше да отвори вратата за нормализиране на отношенията между Белград и Прищина. Малко по-късно последва вторият удар на Тачи: В Крума, северна албанска област, той заяви пред аплодиращата го публика: „Другари, всички скоро ще живеем в държава, в която влизат Косово и Албания!" Съюзът на двете страни е „естествената реакция", обясни косовският президент.
Кого иска да провокира Тачи? Не и сърбите, поне не на първо място. Президентът на Сърбия Александър Вучич коментира изявлението на косовския си колега относително резервирано. Сърбия знае как да реагира, увери Вучич, визирайки неопределено време. Според белградския поглед Косово е сръсбка територия, Декларацията за независимост от 2008 г. е нищожна. Провокацията не е насочена към Белград, а към Брюксел и Берлин.
Точно затова Тачи отхвърля споразумението за нормализация със Сърбия и поставя Велика Албания на дневен ред като проект. Общността на сръбските общини беше централна част от разширената автономия на косовските сърби, но в продължение на много години остава само на хартия. Върховният съд на Косово частично я обяви за противоконституционен и публично я разкритикува за „троянски кон" на Белград, който ще продължи да се намесва в най-младата държава на Балканите. Така пет години влязоха нито Брюксел, нито Берлин взеха сериозно изпълнението на споразумението. Тогава бе представено ново предложение и то дойде за първи път от засегнатите косовари и от самите сърби.
Президентите на двете страни, Тачи и Вучич, започнаха да говорят за размяна на територии между Косово и Сърбия през лятото на 2018 година. По протежение на сръбско-косовската граница, петте населени сръбски общности трябва да бъдат върнати към към родината им, а трите албански общности в Южна Сърбия – да бъдат предадени на Косово. Ключовият въпрос би бил как да се извърши такъв обмен. С указ на президента? Или чрез допитване на засегнатите? И кой може да брои за такъв: само въпросните общини или дори гражданите на Косово и Сърбия като цяло? Тези въпроси обаче не бяха зададени. Вместо това възникна малка буря, а стреснатите балкански експерти повториха своите фрази от 90-те години: Първо, границите на Балканите никога не трябва да се променят, на второ място бе напомнено за теорията за домино: когато една граница се промени, никой не е сигурен, че няма да се промени и друга. Трето, независимостта на Косово не беше промяна на границите, а специален случай без прецедент.
След кратко колебание германската дипломация се обърна и обяви размяната на територия за табу. „Трябва да го повтаряме отново и отново", заяви канцлерът на ФРГ Меркел през август 2018 г.,. „Има опити да се говори за граници. Но не можем да допуснем това“. Вместо да определят правилата на играта за търсене на компромис, решението е по-добре да бъде представено направо от Берлин. Но никой не знае как трябва да изглежда то. Едно е ясно: нито Общността на сръбските общини, нито размяната на територии са предложени.
Това, че Тачи вече изважда старата карта с Велика Албания, не е изненада. Той пое голям риск, опитвайки се да постигне териториално споразумение с Вучич. Отказът в Берлин и хладната подкрепа от Брюксел, но също и съпротивата на Сръбската православна църква и много от неговите вътрешни опоненти го правят да изглежда като губещ. От друга страна, едно нещо може да помогне: ако гълъбът стане ястреб. Или още по-добре, двуглав орел, който се издига от Косово поле и гледа към брега на албанското крайбрежие на Адриатическо море.
Това не е добър сценарий. Но той бе насърчен, ако не и задействан, от неподвижността на западните мениджъри на конфликти. Има ли обаче истинска опасност? Това зависи до голяма степен от това дали европейската интеграция на Западните Балкани ще продължи през следващите няколко години. Ако случаят е такъв, ЕС може да наложи убедителни правила и за Прищина, и за Белград, за да се съобразят с промените в границите.
Превод и редакция: Тереза Герова
