Когато се говори за проблемни държави в рамките на ЕС, през последните години на преден план излиза Вишеградската група.Основан през 1993 г., неформалният съюз на Полша, Унгария, Чешката република и Словакия се опита да образува своеобразен антипод на Брюксел – той е по-критичен към миграцията, по-националистичен, по-съобразен с нуждите на източните държави-членки. Но групата така и не постигна убедителен резултат – страните в нея си остават твърде различни.Противоположните направления на политическото им развитие станаха очевидни на европейските избори.
Полша: Победа на правителството
Партията „Право и справедливост“ (ПиС) постигна категорична победа в Полша: в сравнение с последните европейски избори тя събра 13% повече, достигайки до 45,4% и изпреварвайки убедително движението „Европейска коалиция“ (ЕК). Ярослав Качински, лидер на ПиС, говори за най-добрия резултат, постигнат в Полша на национално ниво след 1989 г.
Победата дава силен тласък на ПиС преди ключовите парламентарни избори през есента, които той разглежда като референдум за неговата „национална революция", провъзгласена през 2015 г. на основата на много по-слаба демократична легитимност. Оттогава управляващата партия, по-специално със своите съдебни реформи, започна сериозна атака срещу върховенството на закона, която доведе до процедура за санкциониране съгласно член 7 от Договора за ЕС.
Но аргументът на опозицията, че правителството на страната не е адекватно на европейско равнище, се оказа слаб. За ЕК, която събра 38,5%, резултатът е разочарование, тъй като бе образувана с цел събиране на максимална подкрепа. Хетерогенната сила обаче не успя да мобилизира избирателите си - за разлика от ПиС, която получи почти половин милион допълнителни гласа в сравнение с парламентарните избори през 2015 година. Избирателната активност достигна нов рекорд от над 43%.
Въпреки това, хората не гласуваха за ПиС заради своя евроскептицизъм, а заради социалната политика на партията. Според Марцин Дума, един от най-влиятелните социолози в страната, хората, които са в малкия град, печелят малко и са по-възрастни, представляват електората на ПиС. Опозицията, от друга страна, има своя база сред по-богатото градско население, с изключение на по-младите, което трябва да бъде предупредителен сигнал за нея.
Унгария: Абсолютно мнозинство за ФИДЕС
Докато ПиС трябваше да се справи с по-малко от половината от гласовете в силно поляризирана Полша, управляващата в Будапеща партия ФИДЕС постигна абсолютно мнозинство в Унгария с 52,3%, с рязко увеличаване на избирателната активност. Премиерът Виктор Орбан получи мандат за борба с миграцията, защита на християнска Европа и промяна в ЕС.
Но Орбан не бива да бъде прекалено щастлив: преди десет години неговата партия спечели повечето от гласовете на европейските избори, без да има доминиращо положение в политиката. ФИДЕС остана далеч от желанието си за привличане на две трети от избирателите.
На европейско ниво Орбан внесе смут с кампанията си срещу председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, която прокара с големи финансови и пропагандни усилия. Походът на десните националисти обаче така и не се състоя, въпреки надеждите на Орбан. Ето защо за него остава дилемата дали да остане част от европейското семейство, въпреки спора, който е започна в Европейската народна партия (ЕНП), или да предприеме стъпки към създаване на нов десен съюз на Стария континент.
Въпреки това, той няма основания за притеснения от страна на опозицията, която се сблъсква с големи промени: основният му опонент, дясното „Движение за по-добра Унгария“, се разпадна.
Чешката република и Словакия: Турбулентност
Резултатите от неделния вот се оказаха турболентни за правителството в Прага. Партията на премиера Андрей Бабиш подобри резултатите си, но нейният коалиционен партньор – социалдемократите - вече няма да бъде представен в Европейския парламент. Следреволюционната партия пострада от корупционни скандали и в правителството на Бабиш остава напълно в сянка. Гласовете в партията, призоваващи за ново ръководство и евентуално излизане от коалицията, стават все по-силни. Ето защо страната, с нейния фрагментиран партиен пейзаж, вероятно ще бъде още по-трудна за управление в бъдеще, особено на фона на борбата на Бабиш с протестите срещу корупционни скандали, свързани със самия него.
Най-голямото политическо „изригване“ в последно време изпита на гърба си Словакия. Убийството на младия журналист Ян Кучак през февруари 2018 г., в което вероятно са замесени представители на най-високите политически ешалони, донесе сериозни проблеми на някога мощните постсоциалисти от партията СМЕР. Както премиерът, така и министърът на вътрешните работи трябваше да подадат оставка. През март възмутените и мобилизирани словаци избраха за президент на бившата екоактивистка Зузана Капутова.
Нейната партия „Прогресивна Словакия" спечели на европейските избори 20,1%, докато СМЕР се срива с почти десет процента. Десните екстремисти обаче се възползваха и от липсата на доверие в елитите и институциите. Ето защо борбата за власт между различните политически лагери вероятно ще се изостри - тест за страната, но също и знак, че влиянието на Унгария там отслабва. Ситуацията илюстрира колко различни всъщност са страните от Вишеградската група.
Превод и редакция: Тереза Герова
