Министър Екатерина Захариева обясни, че общата оценка на комисията е, че в политическата част на договора има съществен напредък. По думите ѝ за по-малко от 2 години има над 8 обмена на визити между двамата премиери, 4 срещи на президенти, много парламентарни делегации в различните сфери, както и десетки срещи на различни форуми и формати. Според нея интензивен контакт се наблюдава и в икономическата сфера, както и в сферата на образованието и културата. Захариева посочи, че има ръст на стокообмена за 2017 и 2018 г. „За първите три месеца на 2019 г. обаче забелязахме спад на стокообмена и ще се направи анализ защо се е получило така, за да се преодолее“, обясни външният министър. Тя коментира и темата за изграждането на Транспортен коридор номер 8, като обясни, че добрата новина е, че министерствата на транспорта в двете страни са създали обща работна група с цел по-бързата му реализация.
От своя страна, външният министър на Северна Македония Никола Димитров заяви, че има области, в които двете държави имат изключително добра работа. „Имаме приятелство, разбиране и почит един към друг. Има сфери с голям скок – например туризмът. Най-голям фокус мисля, че можем да сложим върху Коридор 8, за да бъде по-бързо изграден“, обясни Димитров. Той посочи, че продължава работата и по енергийни проекти между двете държави. Димитров заяви, че влизането на Северна Македония в ЕС е важно както за самата държава, така и за европейското развитие на региона.
Крайъгълният камък в отношенията на България и Северна Македония обаче остана общата история. „Историческите въпроси за нас са най-важният елемент в договора за добросъседство. Днес приехме и доклада на смесената историческа комисия и отбелязахме, че има постигнат напредък – св. св. Кирил и Методий, цар Самуил и др. Но ние като политици се надяваме да видим още по-осезаем напредък възможно в най-скоро време“, заяви Захариева и посочи, че все още не може да бъде постигнато съгласие около личността на Гоце Делчев. Във връзка с предложението на македонската страна общи чествания на Гоце Делчев да се провеждат на 7 октомври – датата, на която костите му са предадени от комунистическата власт в София на Скопие, Захариева посочи, че България няма как да приеме тази идея. На свой ред Никола Димитров коментира, че делото на Гоце Делчев може да бъде мостът, който да преодолее разделението между това, което е било, и това, което България и Северна Македония имат днес. Той апелира за мъдрост и подчерта, че лично поема отговорност работата на общата историческа комисия да завърши с дух на приятелство.
Двамата външни министри коментираха и излязлата ден по-рано официална позиция на ВМРО и нейния лидер Красимир Каракачанов, според която комисия по историческите въпроси е „зациклила върху живота и делото на Гоце Делчев“. В писмото, изпратено до медиите, се посочва още, че България трябва да постави ултиматум на Северна Македония, че няма да я подкрепи за членство в НАТО, ако продължава да изопачава историята. Във връзка с това Никола Димитров заяви, че когато има близост и приятелство, не трябва да се поставят ултиматуми.
Агенция „Фокус“ припомня: Седмица преди първото заседание на съвместната междуправителствена комисия, се проведе шестата среща на смесената комисия, която преразгледа учебниците по история за началното образование в двете страни. На срещата в Скопие бяха разгледани исторически книги за пети клас в България и за шести в Македония - т.е. учебниците за средновековния период. Тогава стана ясно, че за праистория, античност и средновековие между двете страни няма големи различия. За древността обаче българската страна има забележки, като например, че в македонските учебници е писано, че апостол Павел е сформирал македонска църква. А македонските забележки са, че под термина „български земи“ се посочват и македонските, които са били извън границите на българската средновековна държава. На това заседание на комисията започна дискусия за възпоменанието на Гоце Делчев, но тази тема ще бъде обсъдена на следващата среща, която ще се проведе през септември.
Цветилена СИМЕОНОВА
