Българската страна счита, че искът, предявен от ЕК е неоснователен, но въпреки това е предприела действия за оптимизиране на нормативната уредба, регламентираща статута на звеното за разследване произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт. Подготвени промени в Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ), Закона за гражданското въздухоплаване (ЗЕВ) и Кодекса на търговското корабоплаване (КТК), като се предвижда отпадане на текстовете, установяващи звеното за разследване да е в структурата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Със законовите промени ще бъдат подготвени и съответни актове на Министерския съвет, които ще предвиждат: създаването на Национален борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт, като самостоятелно юридическо лице към Министерския съвет, второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията; приемането на Устройствен правилник на административната структура и промяна на Класификатора на длъжностите в администрацията.
Република България отново потвърждава своето становище, че е осигурила необходимата за целта независимост на звеното за разследване на произшествия и инциденти, звеното разполага с необходимия ресурс и е самостоятелно и независимо при вземането на своите решения. Целта на директивата е звеното да бъде постоянно действащ орган, да бъде независимо от посочените в директивата структури и да разполага с необходимите ресурси, за да може да изпълнява дейността си.
В позицията се посочва още, че твърденията на Комисията за нарушение на чл. 21, параграфи 1 и 2 от Директива 2004/49 са неоснователни, поради което Съдът следва да отхвърли предявения иск като неоснователен и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски по делото.
