София. Предлагаме четири равнища на защита с възражение от длъжника срещу неравноправните клаузи и свръхрпавомощията на банките. Това каза омбудсманът на Р България Мая Манолова по време на пресконференция на тема „Защита от неравноправни клаузи и свръхправомощия на банките“, предаде репортер на Агенция „Фокус”. „В действащото законодателство е нарушен балансът между интересите на гражданите и потребителите и на икономически силните“, заяви омбудсманът Мая Манолова. „Действащото законодателство е изцяло в полза на банки, монополи дружества, фирми за събиране на вземания, колекторски фирми, бързи кредити, мобилни оператори, които разполагат с облекчени процедури за събиране на своите вземания. Особени привилегии за събиране на вземанията си имат банките, които при условия на чл. 417, т. 2 могат само на база едностранно изявление на едностранен документ, извлечения от счетоводните им сметки да се снабдят със заповед за изпълнение срещу длъжник и да започнат процедура по събиране на задълженията“, отбеляза Манолова. Тя подчерта, че този съществуващ режим дава възможност на съдилищата да правят проверка за съществуването на неравноправни търговски клаузи и както в хипотезите на чл. 410, когато става дума за събиране на вземания на монополни дружества, фирми за бързи кредити и колектори. „Особено при условията на чл. 417 в първата хипотеза, ако длъжникът поради незнание или друга причина не възрази срещу заповедта на изпълнение на иначе неравноправната търговска клауза остава приложима, а по чл. 417 дори длъжникът да възрази за съществуването на неравноправни търговски клаузи или за това, че е платил или че дългът поради грешка или злоупотреба от страна на банката е некоректно изчислен, на практика няма спиране на принудителното изпълнение и докато в резултат на възражение в едно исково производство длъжникът докаже, че не дължи или че дългът е неправилно изчислен, или че се основава на търговски клаузи, едновременно той се е разделил със своето имущество“, изтъкна омбудсманът на Р България.
„Именно затова, като омбудсман на Р България, аз и моят екип ще предложим промени, които да осигурят баланс между икономически силните страни и между потребителите. Заедно с екип от експерти - магистрати и адвокати, сме подготвили проект за изпълнение в Гражданския процесуален кодекс. Силен тласък, на това наше усилие дава и ЕК. От 2015 година България е в наказателна процедура пред ЕК, със своето изявление от края на месец януари комисията даде двумесечен срок на българската държава да предприеме съответните действия и да отговори адекватно на забележките на ЕК, за това, че българското законодателство е в нарушение на изискванията на директивата за правните търговски клаузи“, заяви Мая Манолова.
По думите ѝ законопроектът, който е изготвен от екипа ѝ, отговаря изцяло на всички настоявания и предупреждения на ЕК. „Ние предлагаме няколко кръга от промени, като първият е свързан с осигуряването на възможност на съдилищата служебно да следят за неравноправни търговски клаузи, като това кореспондира включително със задължения на банките по чл. 417, представяйки извлечения от сметки да приложат и договор с длъжника, а също така и всички относими към този договор документи, включително общите условия на банката“, каза омбудсманът. Тя обясни, че това дава възможност на съда да прецени наличието на неравноправни търговски клаузи. „Това е първото ниво на защита срещу такива клаузи. Ние предлагаме още три нива на защита срещу неравноправни търговски клаузи. Това са 4 равнища на защита с възражение от длъжника, с атакуване на заповедта за незабавно изпълнение или по всяко време в исковото производство“, коментира Манолова.
„Вторият кръг от проблеми е свързан с възможността на длъжника да спре принудителното изпълнение, в които има неравноправни търговски клаузи или в случаите, в които смята, че дългът е некоректен или пък не дължи, във всички тези случаи на възражение във всички хипотези на чл. 417, ще се спира принудителното изпълнение. Изключение предлагаме единствено и само да бъде направено за държавата и общините в техните взаимоотношения с граждани. Също така по т. 8, в случаите, в които става въпрос за задължения на работодател към неговите работници. Тук той напълно би могъл да се възползва от предвидения текст с писмени доказателства, че е платил да спре принудителното изпълнение. Третият кръг от предложенията за промени, които се отнасят до чл. 415- това е хипотезата за неоткриване на длъжника на посочения адрес и призоваването му чрез залепване на съобщение. Именно за това бяха мерки срещу възможността гражданинът да бъде осъден без да бъде информиран за това. В практиката се оказа, че във всички случаи, в които длъжникът не е намерен, със завеждането на исково производство и осигуряването на особен представител, защото има случаи, в които длъжникът е платил, но особеният представител не разполага с информация за това, претенцията се превходира с излизането на осъдително решение и длъжникът е в хипотеза да плаща два пъти“, коментира още тя.
По думите ѝ именно за това тяхното предложение е една възможност за длъжника, в момент от изпълнението, когато той наистина узнае за претенцията по отношение на него, да може с възражение да спре производството.
Ирина ИВАНОВА