„На всяка служба се молим както за живите, така и за починалите, защото за Бога няма мъртви – всички са живи. По време на всяка една литургия след ектениите за здраве и благополучие на живите, се чете веднага и заупокойна молитва за починалите. По този начин могат да бъдат простени техните грехове. Няма човек, който да не е съгрешил на земята, но понеже няма възможност за покаяние след смъртта, църквата е отредила всички живи да се молят за своите покойни близки. Бог да им прости греховете и те да бъдат спасени, душите им да бъдат настанени на добро място, в райските селения, във вечния живот, а да не отиват в ада на вечни мъки“, каза още отец Емилиян.
Той добави, че не само Задушница, но и всяка една събота в годината, е определена като ден за покойниците. „Подавката за починалите близки е в знак на милостиня. Още в Стария Завет пише, че милостинята умива всеки грях. Когато вършим милостиня, Бог прощава нашите грехове. Както не трябва да забравяме милостинята за живите, не трябва да забравяме и милостинята за покойниците. Раздаваме от тяхно име подавки, като казваме молитвата: „Бог да го прости“. Който взима подавката, трябва да отговори по същия начин. По този начин ние се молим за прощаване греховете на тези, отишли си преди нас“, каза също отец Емилиян.
Мария ПОПЧЕВА