Бургас. Времето, в което е живяла св. мчца Татяна, е свързано с едни от най-жестоките гонения срещу християните. Това каза за Радио „Фокус“ – Бургас отец Стилиян от храм „Свети Никола“ в град Черноморец. По думите му св. Татяна е живяла в град Рим през II в. сл. Хр. по времето на император Хелиогабал, който бил един от гонителите на християните. „През I, II и началото на III век християнството е била преследвана религия, била е извън закона. Чак след 325 г. и след Медиоланския едикт по времето на св. Константин Велики, християнството става официална религия и най-после последователите му имат възможността „да си поемат глътка въздух“ и по този начин да започне възходът на християнската цивилизация. За да се стигне до нея, християните са преминали през „огън и меч“, какъвто е и случаят с мъченица Татяна“, обясни отец Стилиян и добави, че според житието на Татяна произходът ѝ е бил знатен, а баща ѝ е бил префект в Рим. „Това означава, че тя е получила добро образование и добро възпитание. Божията любов е била насадена в сърцето ѝ и така тя е започнала да възпитава в този евангелски дух и околните. Била е много благочестива и възпитана. Това, на което днес се възхищаваме обаче, не било понятно за онези времена. Властта считала, че всеки, който не придава жертви на езическите римски богове, трябвало да бъде възприет като враг и като човек, който е нужно да бъде превъзпитан. Вероятно в онези години е имало някой, който държал се представи примерен пред императора, и затова наклеветил Татяна, че не поднася дарове на римските богове. Девойката била извикана на съд, на който публично изказала християнските си убеждения и отказала да поднесе даровете си на Аполон. Освен това, приела с радост последвалите мъчения, които завършили с посичане с меч“, каза още отец Стилиян. По думите му причината да бъде избран точно този начин за изпълнение на смъртната присъда, била фактът, че Татяна е римска гражданка. „Изводите, които бихме могли да си направим след тази история, са свързани с това колко сме се отдалечили от истинския християнски живот, след като сами се отказваме от своите убеждения, дори без никой да ни преследва заради тях. Сами се отказваме от тях, като избираме идоли, които са същите както в онези времена, макар и с други наименования“, каза още отец Стилиян.
Мария ПОПЧЕВА