„Родителите на св. Трифон били дълбоко вярващи християни и отрано се потрудили да го възпитат в любов и преданост към Бога. Римският император по това време Гордиан не бил християнин, но не преследвал последователите на Иисус. И Бог му сторил милост за това. Той имал красива дъщеря – Гордиана. За нея идвали видни и прославени момци. Но в това време тя тежко заболяла душевно. Мъченица и терзана, тя се хвърляла в огън, хвърляла се и във вода от мъка. Идвали най-способни лечители, но накрай родителите й се убедили, че за болестта й няма лек. Тя обаче непрестанно повтаряла едно и също: „Никой не може да ме излекува, освен Трифон.“. Тия думи отдавали на душевното й страдание и ги отминавали без внимание. Но когато нямало вече какво да правят, императорът наредил да се провери навсякъде из империята има ли такъв човек Трифон, който лекува болни, и да го доведат. В житието не пише каква точно е болестта на Гордиана. Тогава Трифон бил 17-годишен. Довели го в Рим. Чрез него Бог дал изцеление на Гордиана от болестта“, разказа отец Йордан.
Той обясни, че когато римският императорски престол бил зает от Декий, за християните настъпили тежки дни. „Новият император се заел да изкорени християнството. Той наредил на цялата империя християните да се заставят да се върнат към езичеството. Онези, които не се покорят, да бъдат избити. Трифон не се отказва от вярата си. Житиеписецът пише, че след като го заловили, цели три часа са го били жестоко. Цялото му тяло било покрито с рани и с кръв. И въпреки това, той не се отрекъл. Следват други мъчения. Християните са били убивани по специални методики. Наредили да забият гвоздеи в ходилата на Трифон и с тези набити горещи пирони са го разкарвали из града, като същевременно непрестанно са го били. Трифон отново не се отказал от христовата вяра и най накрая решили да го посечат, да му отрежат главата. Това не се наложило, тъй като Трифон починал в своята молитва“, каза архиерейският наместник на Асеновград.
Отец Йордан Георгиев посочи, че отношението на Българската православна църква към св. Трифон е специално. „Първо, че той е младеж, между дете и мъж. Второ, той засвидетелства голямата си вяра в Христа, като мъченически отдава живота си за Христа. Господ му е дал дарове още приживе – има чудеса, които е сторил. И Църквата, в своето отношение към такива мъченици, го е канонизирала за светия“, коментира архиерейският наместник.
Тони МИХАЙЛОВ
