Законопроектът за социалните услуги предвижда право на социални услуги да имат всички нуждаещи се хора в България. Въвежда се планиране на национално ниво на социалните услуги, финансирани от държавния бюджет, чрез разработване на Национална карта на социалните услуги, която ще се приема от Министерския съвет. Въвеждат се и допълващи стандарти за социалните услуги, чрез които се осигурява дневна или резидентна грижа за лица в невъзможност за самообслужване, за лица с агресивно и проблемно поведение и за лица с потребност от постоянно медицинско наблюдение и медицинска грижа. За първи път се създава законов ред за предоставяне на асистентска подкрепа за лица в надтрудоспособна възраст в невъзможност за самообслужване, както и за лица с трайни увреждания, ако не ползват такава подкрепа по друг закон. Предлага се и законов ред за контрол и мониторинг от доставчиците, от общината като орган на местното самоуправление, както и за независим мониторинг от международни, европейски и национални организации. Създава се и Агенция за качеството на социалните услуги като изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика, която ще лицензира частните доставчици и ще поддържа регистъра на доставчиците. Със законопроекта за първи път се въвежда и ежегоден мониторинг на социалните услуги на национално ниво.
По време на дебатите по законопроекта от БСП изразиха опасение, че той ще остане „рамков и пожелателен“, ако не се обезпечи финансово. Народният представител от ПГ на „БСП за България“ и заместник-председател на парламентарната социална комисия Георги Гьоков посочи, че към момента цялата социална система, в това число и законодателството в сферата на социалните услуги, е резултат от непрекъснати хаотични промени и решения, вземани под натиск. „На обществото трябва да е ясно, че продължавате да намалявате относителния дял на разходите за социални плащания от БВП“, допълни Гьоков.
От своя страна, депутатът от ГЕРБ и зам.-председател на Комисията по социална политика Светлана Ангелова коментира, че законът е получил много добри оценки както от специалистите от социалния сектор, така и от страна на общините. „В продължение на една година работната група работи в диалогичен режим и затова се получи така, че законът да отговори на очакванията на хората да имат достъп до всички социални услуги, както и на очакванията им за добро качеството на услугите“, заяви Ангелова.
Народният представител от ПГ на ДПС и председател на Социална комисия д-р Хасан Адемов посочи, че ако досега право на социални услуги са имали предимно хората от уязвимите групи, с новия закон всички български граждани имат право на такива. „Искам дълбоко да подчертая разликата между социално подпомагане и социални услуги - социалното подпомагане е втората защитна конституционна мрежа в държавата след социалното осигуряване. Социалното подпомагане с финансови средства или със средства под формата на натура, подпомага уязвимите български граждани, които не могат сами или с помощта на имуществото си да задоволят своите жизнени потребности. А услугите са нещо различно“, каза той. Хасан Адемов.
Народният представител от ПГ на „Обединени патриоти“ д-р Калин Поповски коментира, че от коалицията подкрепят концептуално Закона за социалните услуги. „Запазваме си обаче правото за второ четене да поканим администрацията на министерството за доуточняващи текстове“, каза Поповски.
Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков коментира, че с промените в закона правителството изпълнява поетия си ангажимент да разработи и внесе в Народното събрание пакет от законопроекти, които са насочени към правата на хората от уязвимите групи на обществото. „Радвам се, че при изказванията в комисиите законопроектът намери подкрепа. Ние като министерство сме готови във времето между двете четения да съдействаме за разглеждане на всички предложения, които ще подобрят текстовете“, допълни Петков.
Цветилена СИМЕОНОВА
