София. Парламентът прие промени в Закона за културното наследство на второ четене, свързани с идентификацията на културни ценности, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Идентификацията се извършва от националните и регионалните музеи самостоятелно или съвместно с други научни или културни институти и висши училища. Право да извършват идентификация имат и общински, и частни музеи, определени със заповед на министъра на културата. Идентификацията на нематериалното културно наследство е научно-изследователска дейност, чрез която се определя дали дадено нематериално свидетелство съответства на критериите на културната ценност, като за неговата класификация и категоризация. Критериите за определяне на една вещ като културна ценност са: научна, историческа, художествена стойност, автентичност, уникалност, време на създаване, териториален произход, материал, средства или техника за изработка, авторство, състояние, пазарна стойност. Не подлежат на идентификация за целите на последваща продажба произведения на българско изобразително изкуство след 1900 г., както и на български печатни книги, издадени след 1805 г. Законът урежда като свободно създаването, разпространението и използването на изображения и на културни ценности за лични нужди с представителна, образователна и научна цел. В случаите, в които има данни, че вещите обект на идентификацията, са незаконно придобито или фалшифицират произведение на живописта, скулптурата, графиката или археологическите предмети, се уведомяват органите на МВР и прокуратурата. В закона се налагат и санкции. Съгласно текстовете, който даде невярно експертно заключение се наказва с глоба в размер на от 10 000 лв. до 20 000 лв. С промените се изменя и Наказателния кодекс, като за лицата, набавящи за себе си или за другиго имотна облага фалшифицират произведение на живописта се наказват с лишаване от свобода до една година и с глоба от 2000 лв. до 20 000 лв. Със същото наказание се наказва лице, които пуска в продажба или в обръщение като автентични - произведения на живописта, скулптурата графиката или археологически предмети. Лице, което даде невярно заключение, което удостоверява автентичността на произведения на живописта, скулптурата, графиката или археологически предмети или обекти се наказва с лишаване от свобода до една година и с глоба от 3000 лв. до 30 000 лв. Ако деянието е извършено от лице, при упражняване на търговска дейност, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от 10 000 лв. до 15 000 лв. Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.
Деница КИТАНОВА