София. Парламентът прие Закона за хората с увреждания. Това е първият закон от трите, за които преговаряха институциите и майки на деца с увреждания. На пленарното заседание на 6 декември депутатите ще гласуват окончателно и втория закон - за личната помощ. След среща с премиера Бойко Борисов някои от текстовете в него, свързани с финансовите средства, се върнаха за преразглеждане. Така за приемане ще остане само Законът за социалните услуги.
Съвет ще наблюдава прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания. Той ще се състои от 9 членове - двама ще се определят от омбудсмана, двама от председателя на Комисията за защита от дискриминация, четирима ще бъдат от организациите на и за хората с увреждания, един представител ще се определя от БАН.
Парламентът реши Националният съвет за хората с увреждания да се ръководи от вицепремиер, както поискаха майките на деца с увреждания. Текстът беше спорен и изменен между двете четения. Имаше предложения Националният съвет да се ръководи от ресорен вицепремиер, тогава Валери Симеонов, или от социалния министър. Координатори и областни съвети ще участват в политиките за правата на хората с увреждания.
От 1 януари 2021 година ще заработи Държавна агенция за хората с увреждания към Министерски съвет. Тя се явява правоприемник на сегашната Агенция за хората с увреждания към социалния министър. Агенцията ще поддържа информационна система за хората с увреждания.
Законът въвежда индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания. Оценката ще се изготвя от специализиран отдел в дирекциите „Социално подпомагане“. Въз основа на индивидуалната оценка ще се издават направленията за предоставяне на лична помощ. Хората с увреждания ще имат право на финансова помощ за медицински изделия, за закупуване на МПС, за балнеолечение или рехабилитация. Хората с увреждания над 18 години ще получават финансова подкрепа, обвързана с линията на бедност, а не както досега с гарантирания минимален доход. На децата и учениците с увреждания ще се предоставя подкрепа за развитие в системата на образованието.
Депутатите въведоха работни квоти за наемане на хора с увреждания. Работодатели с 50 до 99 работници ще трябва да назначат едно лице с увреждане. Работодатели със 100 и над 100 работници - две лица на сто от състава. Ако работодателят прилага алтернативни мерки за заетост на лица с увреждания, ще бъде освободен от квота. Работодатели, които не изпълнят работните квоти, всеки месец ще дължат компенсационна вноска в размер на 30% от минималната работна заплата за всяко незаето работно място за човек с увреждане. От НФСБ гласуваха против квотите. „Не мога да приема да налагаме на бизнеса да спазва Закона за хората с увреждания с квоти и санкции“, заяви депутатът от ПГ на „Обединени патриоти“ и лидер на НФСБ Валери Симеонов. Според него мярката няма да постигне желания ефект и може да доведе до практики с фалшиви решения на ТЕЛК. От 1000 до 2000 лева ще бъде глобата за работодателите, неизпълнили квотите за назначаване на хора с увреждания. Дейностите по Закона за хората с увреждания ще се финансират от държавния бюджет, от бюджетите на общините, от национални и европейски проекти и програми, както и от дарения.
Биляна ИВАНОВА