София. Парламентът ще разгледа промените в Закона за вероизповеданията на второ четене. Това предвижда програмата за работа на Народното събрание. Законопроектът е внесен с подписите на председателя на ДПС Мустафа Карадайъ и председателя на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов. Първоначално се предвиждаше дълговете да бъдат опростени към 31 декември 2018 г. Впоследствие обаче ПГ на ГЕРБ направи предложение между двете четения за отсрочването им до 10 години. Между двете четения от „Обединени патриоти“ предлагат вероизповеданията, на които е предоставена държавна субсидия, да бъдат длъжни да уведомяват Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет за всяко дарение или наследство на имущество от български юридически лица или с източник от чужбина. Предложението им бе отхвърлено от водещата Комисия по вероизповедания. Депутатите ще разгледат и текстовете, свързани със субсидиите на вероизповеданията. На вниманието им се поставят текстове, съгласно които държавна субсидия да се предоставя и за българските православни църковни общини в чужбина. Досега субсидия се предоставяше само на задгранични епархии или митрополии в диоцеза и юрисдикцията на Българската православна църква. Приетите поправки в закона предвиждат още субсидията, отпускана по държания бюджет, да се разпределя от Българската православна църква за източноправославното вероизповедание и от Главното мюфтийство за мюсюлманското. Промените предвиждат още държавната субсидия да остане в размер на 10 лв. за самоопределило се лице към вероизповеданията с над 1% от преброените лица в страната. За останалите вероизповедания се запазва правилото субсидията да не бъде по-малка от 15 млн. лева. Предлагат се и разпоредби, според които максималният размер на заплатата на свещенослужителите не бива да надвишава средната месечна заплата на наетите в икономическа дейност „Образование“. Досега заплатата не биваше да надвишава тази на педагогически специалист. За служителите на религиозни институции не е предвидена промяна и остава старата разпоредба, според която заплатата им не бива да надвишава тази на наетите в обществения сектор. Изключение от тези изисквания правят ръководните органи на вероизповеданията. На вниманието на депутатите се поставят изменения в Антикорупционния закон. Промените са внесени от председателя на Правна комисия и депутат от ГЕРБ Данаил Кирилов и народния представител от ДПС Хамид Хамид. Законопроектът предвижда разширяване на обхвата на лицата, заемащи висши публични длъжности, като се добави нова категория - директорът на следствената служба, неговите заместници. Вносителите предлагат да се включат в обхвата на закона и общинските съветници.
Депутатите ще разгледат и промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие на първо четене. Със законопроекта се дава възможност за предварително изпълнение на някои заповеди на министъра на туризма. Сред тях са заповедите, с които се нарежда провеждането на търгове с тайно наддаване за отдаване под наем на обекти – изключителна държавна собственост, представляващи морски плажове, и заповедите за определяне на спечелили проведените търгове с тайно наддаване за отдаване под наем на обекти – изключителна държавна собственост, представляващи морски плажове, да подлежат на предварително изпълнение. Законопроектът предвижда забрана за поставяне на плажни принадлежности и палатки, а също и преминаването, паркирането и престоя на пътни превозни средства, ремаркета и полуремаркета, върху подвижни, неподвижни дюни с тревна растителност и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", освен в случаите на разрешено строителство.
След пленарното заседание са свикани 5 парламентарни комисии. Комисията по здравеопазване ще проведе съвместно заседание с Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите. На заседанието ще бъде изслушан председателя на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса и на управителя на Националната здравноосигурителна каса относно готовността й за осъществяване дейностите на Център „Фонд за лечение на деца“ и Комисията за лечение в чужбина към Министерството на здравеопазването от 1 април 2019 г.