Тъй като Демократите пробват почвата за президентските избори като изнудват Тръмп, естаблишмънтът, който Тръмп презира и победи през 2016 година ще използва всяко оръжие в значителния си арсенал, за да го пречупи и свали, както направи преди половин век с Ричард Никсън.
До пролетта на 2019 година американците няма да могат да избягат от отровата по телевизията и социалните медии. Външният свят ще види Америка отново като разделена къща. Нашата политика ще бъде дори по-токсична сега и не е лесно да се види какво ще събере нашите воюващи племена отново заедно.
Помислете си тогава за положението в нашия стар съюзник Великобритания.
Премиерът Тереза Мей просто беше принудена да обещае, че няма да води партията си в следващите избори, за да оцелее вот на недоверие в парламента. Една трета от членовете на торите гласуваха за изхвърлянето й.
Вотът на недоверие бе насрочен, след като Мей трябваше да отмени гласуване по плана за Брекзит, който договори с ЕС, когато беше очевидно, че коалиция от консерватори и лейбъристи ще гласува за убийството на плана й.
Мей е унижена. Но нейното унижение не решава нищо. Времето върви към крайния срок през март за постигането на сделка за Брекзит. И ситуацията да няма план, приемлив за британския парламент и Съюза е на масата. Съществува вероятност Британия просто да изскочи от ЕС, предизвиквайки тежки икономически щети и за двете страни.
Осъзнавайки това, Брюксел остави вратата отворена за възможността Великобритания да гласува втори референдум и да остане в Блока. Но обявяването и провеждането на този референдум ще е предателство за 52% от британците, които гласуваха за възстановяване на пълната независимост на страната.
Докато Лондон искаше да остане в ЕС през 2016 година, Англия гласува за напускане. Северна Ирландия искаше да остане, както и Шотландия, независимо, че 45% от шотландците по-рано гласуваха за обявяване на собствената си независимост от Великобритания.
Във Франция, след четири съботи на анархия, палеж, грабежи и вандализъм на нейните национални паметници, президентът Еманюел Макрон капитулира пред бунтовниците. Той оттегли данъка върху горивата, който предизвика реакциите. Той се съгласи правителството да добави 113 долара месечно към тези, които печелят минималната заплата, и да позволи на работниците да получават заплащане за извънреден труд и коледни бонуси, както и да отмени по-високите социални такси за скромните пенсии.
Цената на отстъплението на Macron се оценява на 11 милиарда долара, което представлява 0,4 процента от БВП на Франция. Събота ще ни каже дали неговата примирителна политика е купила мир.
Политическият колапс на Макрон е изключителен.
През 2017 година той спечели близо две трети от националния вот и неговата „Република напред“ спечели абсолютно мнозинство в парламента.
Днес, една от анкетите сочи, че рейтингът на Макрон е 21%. Идеята, че той може да замени Ангела Меркел като признатият лидер на ЕС изглежда абсурдно.
Що се отнася до самата Меркел, приветствана като лидер на Запада във времената на Тръмп, нейната партия и коалиция загубиха толкова много подкрепа в последните избори, че тя се оттегли като лидер на ХДС и се ангажира да не се кандидатира за друг мандат като канцлер.
Четвъртата икономика в Европа, Италия, сега е водена от коалиция от популисткото-ляво „Движение 5 звезди“ и популистката-дясна „Лига“. Коалицията иска по-голяма свобода на разходите, отколкото Брюксел иска да й позволи, както и да спре миграцията през Средиземно море.
Същевременно Полша и Унгария са в борба с Брюксел относно промените в техните системи и Европейският съюз никога не е изглеждал по-малко обединен.
Какви са основните причини за тези кризи на западните демокрации от 21-ви век?
Разбира се, глобализацията, със създаването на връзки между транснационалните елити за сметка на националните държави и техните коренни народи, е едно. Столиците - Вашингтон, Лондон, Париж, Берлин - изглеждат все по-далеч от държавите, които управляват.
След това идва демографията. Коренното население на почти всички западни нации застарява, свива се и измира. Смъртността надвишава раждаемостта. Докато западните народи живеят по-дълго, те произвеждат по-малко деца, които да ги заменят.
същото време западните елити приветстваха чуждестранните работници и оставиха границите необезпечени срещу масовата миграция. И хората, които идват, почти всички от Третия свят, не се асимилират, както децата на европейските имигранти от 19-ти и 20-ти век до голяма степен са направили в САЩ до 1960 г.
Последица и свързана с това причина е възходът на национализма, или етнонационализма, търсенето на самоличност и общност със себеподобния. Лоялността към семейството, народа, квартала, културата и страната са от първостепенно значение и се издига над интелектуалните и политическите подходи.
Сърцето има доводи, за които разумът не знае нищо, каза Паскал. И е така.
Превод и редакция: Иван Христов
