„Плащайте на войниците. Останалото няма значение“.
Това е бил заветът, който римският император Септимий Север е дал на синовете си на смъртното си легло през 211 година.
Днес, Николас Мадуро със сигурност трябва да оценява проницателността на императора.
Защото политическото оцеляване на този бивш шофьор на автобуси и синдикален шеф сега зависи от това, дали въоръжените сили на Венецуела ще изберат да го подкрепят, или да го изоставят и подкрепят председателя на парламента Хуан Гуайдо.
В сряда Гуайдо обяви избирането на Мадуро през миналия май за втори шестгодишен мандат като президент за фалшифицирано и се назначи за действащ държавен глава.
В четвъртък министърът на отбраната и началник на армията генерал Владимир Падрино Лопес, с най-високопоставените си хора, отхвърли 35-годишния Гуайдо като марионетка на САЩ и се закле във вярност на Мадуро.
В петък държавният секретар Майк Помпео заяви пред Съвета за сигурност на САЩ: „Сега е времето всички други страни да избере страна. … Или заставаш до силите на свободата, или си в съюз с Мадуро и неговия хаос“.
До петък обаче светът вече бе взел страни.
Русия и Китай подкрепиха Мадуро, както и съюзникът в НАТО Турция, а президентът Ердоган дори се обади, за да изрази подкрепата си. Мексико, Никарагуа, Куба и Боливия също са с Мадуро.
Гуайдо го подкрепят съседите на Венецуела: Еквадор, Бразилия, Перу, Парагвай, Аржентина, Коста Рика, Колумбия, САЩ , Канада и Организацията на американските държави.
Великобритания, Франция, Германия и Испания изпратиха на Мадуро дипломатически ултиматум: До 8 дни трябва да се съгласиш да насрочиш нови избори, или ние подкрепяме 35-годишния Гуайдо, за когото никой не беше чувал до тази година.
Залозите за всички страни са огромни. Русия има изпълнители във Венецуела и е предоставила на режима милиарди. В знак на солидарност Путин наскоро изпрати два стратегически бомбардировачи във Венецуела.
Китай е отпуснал на Венецуела десетки милиарди, а Каракас се отплаща на Пекин с петрол.
Куба е изпратил военни и разузнавачи, за да поддържат вътрешния ред. Уго Чавес считаше Фидел Кастро за баща и моделира новата Венецуела по примера на Куба на Кастро – с близки резултати.
Както стотици хиляди избягаха от революцията на Кастро през 60-те години, три милиона венецуелци избягаха в Еквадор, Бразилия, Колумбия, други южноамерикански държави и САЩ.
Икономиката е в развалини. Въпреки че Венецуела има най-големите петролни запаси на земята, производството е само част от това, което някога е било. Фаворитизмът и корупцията са ендемични. Инфлацията унищожи валутата. Има бедност, недохранване и недостиг на всичко необходимо за съвременния живот.
И все пак основният въпрос е: Какво ще направят войниците? И ако военните останат с Мадуро, а Мадуро отказва да отиде, какво правят американците, за да го свалят?
Нашествие? Това би предизвикало бедствие. Венецуела не е Панама, Хаити или Гренада. По-голяма е от Тексас, населението й е повече от 30 милиона. Силите на САЩ вече са ангажирани по света.
Блокадата и санкциите биха увеличили и задълбочили страданията на народа на Венецуела много преди да свалят режима. Ще подкрепят ли нашите съюзници блокада? И ако години страдания на венецуелския народ не са разклатили властта на Мадуро, какво ни кара да вярваме, че повече от същото ще го убеди?
Предложиха амнистия на Мадуро и армията, ако те се оттеглят мирно. Но каква ще бъде съдбата на Мадуро, ако наистина избяга?
Ако се откаже от властта под заплаха на САЩ, той е свършен и опозорен като страхливец. Не би ли предпочел да се сражава?
И ако ръководството на армията реши да се откаже от Мадуро, има по-млади и амбициозни офицери, които със сигурност ще видят своето бляскаво бъдеще в борбата за спасяване на режима.
Стремим ли се към гражданска война във Венецуела? Ако стрелбата в Каракас започне, какво ще правим тогава?
Някой помисли ли си за това?
Мадуро е некомпетентен брутален диктатор, чиято идеология помогна да се унищожи една държава. Но ако той може да промени наратива от конфронтация между тиранин и преследваните от него хора, до това, че един затруднен защитник на Венецуела е бил атакуван от янките империалисти и техните местни лакеи, това би могло да резонира сред масите в Латинска Америка.
Всички индикации сочат, че Мадуро възнамерява да се съпротивлява на САЩ и да обедини антиамериканците и радикалите в полукълбото и Третия свят.
Конституционната претенция за президентството на Гуайдо беше схема, измислена в тайно споразумение с Вашингтон, изобретена в САЩ, с държавния секретар Помпео, Джон Болтън, сенатор Марко Рубио и, разбира се, президентът Доналд Тръмп. Това беше План „А“.
Но ако План „А“ не успее и Мадуро, с престижа на САЩ заложен в цялата игра, отхвърли нашето искане, което и се случва, какво ще правим тогава? Какъв е План „Б“?
„Асад трябва да си отиде!“ – каза Барак Обама. Е, Асад все още е там – а Обама го няма.
Ще бъде ли казано същото и за Мадуро?
Превод и редакция: Иван Христов
