„жаба във вряща вода“*.
Агенция „Фокус“ не се ангажира по никакъв начин с позициите, изложени по-долу в текста.
Руската православна църква правилно е разбрала позицията на Съвета на Сръбската православна църква и нейното мнение за разделянето в Украйна. СПЦ подкрепи Москва и се противопостави на идеята за Константинопол, която може да раздели православния свят. Освен това СПЦ счита, че Украйна може да се превърне в опасен прецедент, който може да повдигне въпроса за македонската и черногорската църква, както и да съживи амбициите на усташите да създадат Хърватска православна църква. Мисля, че е изключително важно Русия да бъде включена в диалога между СПЦ и разколниците в Македония, особено сега, подчертава в интервюто за д-р Стеван Гайич, изследовател в Института за европейски изследвания и професор в Московския държавен университет.
„Печат“: До каква степен опитите да променят цивилизационната ориентация и да се отърват от сръбското присъствие в Македония, създавайки македонската православна църква, са свързани с плановете на Брюксел и албанския фактор, който е от значение в страната?
Д-р Стеван Гайич: От 1941 г., когато българските окупатори свалиха сръбския владика на Злетовско-струмишката епархия (Викентий Проданов), бъдещ патриарх, отношението на македонските власти към СПЦ досега не се е променило. Според ленинския принцип комунистите решили да федерализират Югославия и да изолират южната част на Стара Сърбия, Вардарската Македония, която днес се нарича Северна Македония. В този момент започва радикалната „десербизация" на този регион. Всъщност дотогава Сърбия и България се състезаваха за тази територия. Географски, тя е свързана със Сърбия чрез Моравско-Вардарската долина. Освен това оставихме и следа от присъствието ни там. Това са паметници и наследство на нашите средновековни предци, царе, князе и всичко, свързано с борбата за освобождение, първо от турците, а след това и от двете български окупации. И накрая, този регион се събира отново със Сърбия. Настоящото македонско правителство допълнително радикализира процеса, започнал през 1941 г. и продължил в годините на комунизма в Югославия. Тези тенденции, разбира се, се вписват в сегашните планове на Брюксел и НАТО и потвърждават ясната приемственост на атлантистката, антисръбска политика.
„Печат“: Как оценявате ситуацията в Македония след президентските избори и представянето на Протокола за присъединяване на Северна Македония към НАТО за ратифициране на Сената? Каква е геополитическата позиция на Македония днес?
Д-р Стеван Гайич: Македония е, както се казва, жаба във вряща вода. В момента, в който влезе в НАТО, тя ще загуби всяка политическа и геополитическа стойност. Македония е само обект, а не субект на политика. Мисля, че ще бъде федерализирана отвътре, разделена на албанската и македонската част, която Зоран Заев иска да „българизира". Знаем, че е подписан Протокол за унифициране на учебниците по история, според който македонското и българското правителство празнуват Илинден заедно. Претенциите на България за присъединяването на този регион противоречи на неговите интереси, тъй като има сериозна заплаха за населението. Подобни действия биха още повече отслабили православния свят. Трябва да се разбере, че България, подобно на Македония, е обект, а не субект на политика, затова политическият й елит, който е в ЕС и НАТО, е изцяло контролиран от Вашингтон и Брюксел. Самата Македония е вътрешно фрагментирана. Вероятно държавата няма да се срине, но ще претърпи федерализация и промяна до неузнаваемост. Албанското малцинство ще заема господстващо положение във всички области. За Сърбия, която е основната плячка на НАТО, това е лошо. След Черна гора и сега Македония, на ред идва Сърбия. Измислен е вреден план за демаркация на границата с Косово и с негова помощ ще се опитат да привлекат страната в евроатлантическата общност. Факт е, че ако бъде приет предложения модел за демаркация, Косово ще се присъедини към Албания, както вече говориха Тачи и Рама. И няма да има правни пречки за Косово да се присъедини към НАТО. Струва ми се обаче, че ако Сърбия се съгласи с всичко това, подобна стъпка ще бъде блокирана в Съвета за сигурност на ООН от Русия и Китай.
„Печат“: Дали ролята на Македония се състои само в това, че допринася за разширяването на НАТО, насочено към спиране на разпространението на „вредното руско влияние” на Балканите и прекъсване на вардарската връзка?
Д-р Стеван Гайич: Целта на напускащата Европейска комисия и НАТО е да интегрира изцяло Балканите и да въплъти идеята на полския генерал Йозеф Пилсудски за „Междуморие“, т.е. за буферната зона, която отрязва достъпа на Русия до море. Тази буферна зона трябва да се простира от Балтийско до Адриатическо и Черно море, като стена, която ще отдели Европа от Русия. Днес този план има ново име - Инициативата за трите морета, която хърватският президент Колинда Грабар-Китарович насърчава. На срещата в Дубровник през 2016 г. една от целите беше формулирана по следния начин: Европа се нуждае от енергийна независимост от Русия. За тази цел в Полша беше създаден терминал за втечнен природен газ, доставян с кораби. В Хърватия на остров Крък се планира да построи същото съоръжение и по този начин да се намали стойността на „Газпром“. Германия не иска това. Тя иска да изгради „Северен поток-2", не се противопоставя на изграждането на „Южен поток" или на „Турски поток“.
Ако Сърбия се съгласи с плана за демаркация, следващата стъпка ще бъде не само влизането й в НАТО, но също и присъединяването на Босна и Херцеговина. Ако Балканите бъдат напълно интегрирани в НАТО, планът за блокиране на Русия ще бъде изпълнен.
*Какво се има предвид под „жаба във вряща вода“?
Преди време, в американските колежи се провеждал експеримент, при който пускали жаба в съд с вряща вода, за да тестват нервната й система, и да проверят дали жабата е достатъчно умна да изскочи от него. И тя го правела. След това пускали жабата в съд със стайна температура, където тя спокойно си стояла и плувала, очевидно незасегната от условията на средата. Най-накрая, поставяли съда върху котлон и бавно увеличавали температурата с всяка изминала минута. Жабата продължавала да си плува наоколо, без да забелязва какво се случва. Водата ставала все по-гореща и по-гореща, докато в крайна сметка жабата умряла.
Независимо от факта, че жабата буквално се сварила, тя дори не се опитала да избяга от сигурната смърт. Тя дори не забелязала опасната ситуация, в която се намирала.
Превод и редакция: Тереза Герова