Както и преди, Америка все още остава силна държава, но загуби истинското си световно господство. Днес светът вече е до голяма степен (макар и асиметрично) многополюсен и дори в рамките на т.нар. евроатлантическо семейство на народите вече няма място за американската хегемония. Разбира се, САЩ са силни, но Вашингтон все повече се сблъсква с възражения от страна на съюзниците си, а освен това в икономиката и политиката се появяват нови сили извън познатия кръг.
Голямата игра
След като анализира примерите на много империи, Херфрид Минклер много точно отбеляза, че „тези, които стоят зад състезанието за политическа и икономическа мощ, не само отстъпват на конкурентите си, но и поемат по пътя на смъртта". Белият дом е наясно с това и затова отчаяно се опитва да направи нещо, за да сдържа Китай и Русия. Но в борбата с времето, което бавно, но сигурно изтича, и в страх от бъдещето, САЩ направиха много ирационални стъпки, които усложняват международните отношения, вредят на всички, но в крайна сметка най-тежко ще ударят Америка. Сега обаче оставяме настрана широките теми. Що се отнася до нас, ситуацията е много по-проста, въпреки че същността е точно тази.
Сърбия и Балканите като цяло, или по-скоро косовският проблем, който е най-значим в световен мащаб, днес не играят толкова голяма роля, както преди. Косовският въпрос е известен на всички. Значителни глобални играчи са ангажирани в него повече или по-малко активно, но той не се счита за приоритет. Това обаче не означава, че ако е необходимо, няма да добавят масло към нашия огън. Сега не се водят яростни битки на Балканите. Освен това, през Балканите не се минават маршрути за пробив в други региони. Все пак имаме борби за престиж, в които различните сили получават или губят по няколко точки в глобалната игра. Именно от тази гледна точка заслужава да се обмисли новината за новия преговорен цикъл за Косово. Ако не бяха далечните последствия, не е ясно кому този въпрос можеше да бъде интересен.
Косовски въпрос
Разбира се, европейските сили се опитват да постигнат своите специфични цели като част от решаването на косовския въпрос. Те не са толкова значими, но не могат да бъдат пренебрегнати. Европа се страхува от бурето с барут в задния си двор. Русия също има определени интереси към Балканите. Що се отнася до САЩ и Китай, за тях проблемът с Косово всъщност е вторичен. Китай проявява известен интерес към нея само заради приятелството си със Сърбия и е готов да ни подкрепи, ако настояваме. Америка при Тръмп би предпочела напълно да забрави за Косово. Но тежестта на миналото й оказва натиск, въпреки че сегашната администрация е много безразлична към традиционните си албански „приятели". Това, разбира се, не означава, че поради задължителната приемственост на обществената политика САЩ са готови за радикален обрат в полза на Белград.
В никакъв случай! Изглежда, че въпреки общата загуба на интерес към Косово, САЩ изведнъж показаха желание да бъдат по-активно ангажирани в решаването на косовския проблем. В същото време изглежда (или упорито искат да ни убедят в това), че американският подход към него е много по-обективен от европейския, т.е. американците демонстрират по-добро разбиране на положението на сръбското население и съответно предлагат приемливи условия за постигане на компромис с Косово. Те не са „за“ нас, но вече не са „против“ нас. Изглежда, че сега Германия е станала главен помощник на Прищина. Русия е наш съюзник, САЩ са заели междинна позиция, като се възползват от голямото влияние върху албанците, които все още са в страхопочитание от САЩ. Вашингтон обаче се застъпва за справедливо отношение към сърбите.
Американската кавалерия
Затова заключението е почти очевидно: най-добре би било Вашингтон да поеме преговорния процес между Белград и Прищина в свои ръце. Брюксел, или по-скоро Берлин, се опитаха и не успяха. Москва е близо до Сърбия, но няма никакво влияние нито върху албанците, нито върху това, което се случва в Косово и Метохия. Така че Русия просто не може да действа като независим посредник. Остават САЩ. В такава среда Матю Палмър от Държавния департамент, който се занимава с нашия регион, дойде в Белград.
Той пристигна в Сърбия, за да помогне за размразяването на процеса на преговори в Брюксел. По време на краткия си престой при нас, както и преди, той направи изявления за медиите, много сдържани и коректни. Той спомена справедлив компромис, необходимостта от връщането на пътя на преговорите, искането за отмяна на 100-процентовите мита, които властите на отцепилото се Косово наложиха на вноса на стоки от други региони на Сърбия. Изглежда сякаш за САЩ е важно усилията на Европейския съюз да не се окажат напразни. Наистина ли е така?
Неприлично предложение?
Нямам достатъчно проверена информация, за да отговоря на този въпрос. Но аз съм скептичен. Информациите от дипломатическата общност, които по-късно бяха потвърдени, предполагат, че американците очакват от нас, на първо място, сами да поискаме тяхното посредничество, защото агонията с преговорите се забавя. Ако албанците попитат САЩ, тогава Сърбия естествено ще изисква включването на Русия в преговорния процес. Но ако самият Белград признае, че най-полезното за постигането на напредък е да се възложи ролята на посредник отвън, то тогава ситуацията е съвсем различна. Какво ще отговорят Москва и Пекин (официално)?
Така Вашингтон ще може да спечели важна точка в международната игра за престиж. За американците важно е не Косово, а как могат да го използват в голямата игра, в която участват. Това е разбираемо. Оказа се, че Америка все още е най-важната сила, положителната роля на която се надяват дори и на онези страни, които не са членки на НАТО и на Европейския съюз, които са свързани с тях със сложна история. Какво ще получим тогава? Ако зад кулисите вече е договорен приемлив за нас план (въпреки че се съмнявам), тогава можем да постигнем някакъв компромис с Косово. Но дори и тогава, както мисля, от тази игра ще има много повече минуси, отколкото плюсове.
Размишленията на Москва
Ако Белград инициира участието на САЩ в преговорите като основен фактор, в Русия и Китай това ще бъде възприето изключително негативно. Всичко ще изглежда така, сякаш разчитаме на Руската федерация и Китай, докато не постигнем споразумение с другата страна, а след това просто се отвръщаме от тях. Геополитика е трудно нещо. Дори да не съм русофил, не бих могъл да приема такъв сценарий. Или бих, ако с косовския въпрос разрешим заедно и тези за статута на Република Сръбска и положението на сърбите в Черна гора. Това обаче ми се струва илюзорно. Ако постигнем някакво положително развитие, то ще се отнася само за Косово, но ние бихме платили за това с пълна загуба на подкрепата на Москва и Пекин.
Какво да правим с Република Сръбска? Ако Русия нямаше влияние в Босна и Херцеговина, централизацията на този сложен държавен съюз не би спряла. Отново, ако Белград бе предприел стъпки в преговорите за Косово, които биха били отрицателно оценени в Кремъл, тогава по въпроса за Република Сръбска нямаше да можем да разчитаме на подкрепата, която имаме днес от Русия. И ако се върнем към преговорите за Косово, тогава големият въпрос е дали САЩ наистина ни предлагат нещо приемливо в тях. Може би американците смятат за справедлив компромис ситуация, в която признаваме Косово в сегашните граници, а албанците се съгласяват да сформират Общност на сръбските общини? За нас това изобщо не е справедливо решение и досега нищо не говори в полза на факта, че Вашингтон предлага нещо, което всъщност бихме могли да наречем справедлив компромис.
(И)рационална сметка
Официален Белград е наясно с това. И затова съм сигурен, че Белград няма да приеме евентуално неформално американско предложение да поканим САЩ като изключителен (или с ЕС) посредник в новия формат на преговорите. Това би навредило много на сръбските интереси. Ако американците наистина смятат тази възможност за реална, тогава те са в плен на ирационалното. А ние, от тяхна гледна точка, сме много наивни и глупави.
В началото на текста казах, че САЩ правят много ирационални стъпки на международната сцена. Но тази стъпка, за която току-що говорихме, би била съвсем различна. Би било сложно и полезно за САЩ, защото бихме се оказали по-големи американци от самите американци. Тук има само едно условие: необходимо е да приемем тяхната представа. Но съм сигурен, че това няма да се случи. Защо Сърбия да стане оръдие и да помогне малко да забави намаляването на международната значимост на страна, която не ни е сторила нищо добро? Затова новата американска идея за това как да се повиши престижа чрез косовските преговори изглежда ирационална.
Ако говорим за преговорите за Косово, САЩ няма да понесат същите загуби поради нашия отказ като тези от собствените им действия, които доведоха до икономическата война с Китай. Въпреки това сегашната ситуация потвърждава: Вашингтон бавно, но сигурно губи точки. Провеждайки подобна политика у нас и в други части на света, САЩ, разбира се, няма да намалят „акциите” си на световния геополитически пазар.Причината вече не е в имперския егоизъм, а в някакъв вид аутизъм и все по-малка способност за действие, макар и егоистична, но все пак приемлива поне за някои от техните другари. Такъв е подтекстът на посещението на Палмър в Белград.
Превод и редакция: Тереза Герова
