Бургас. В нощта преди Гергьовден в Странджа бил традиционен обичаят „ходене на росен“. Това каза за Радио „Фокус“ – Бургас Пламена Кирова, уредник в Етнографския музей в Бургас. По думите ѝ това е обичай, характерен за някои от странджанските етнографски групи – рупци и загорци. „Росенът е билка, която расте по планинските поляни, които носят същото наименование. Хората намирали подходящо място, постилали черга и болният от тях лягал върху нея, а през това време близките му брали от билката, за да заградят страдащия. През цялото време всички мълчали, за да не ги чуят юдите. Юденски се наричали болестите, за които няма лек. На следващия ден обикновено всички се будели в пълно мълчание“, обясни етнологът.
Тя добави, че на сутринта някои от етнографските групи имали традиция да се допират до росата за здраве. Според друго вярване сънят им от предходната вечер бил знак за това дали болният, за когото е изпълнен ритуалът, ще оздравее. „На самия Гергьовден хората от странджанските села гадаели и по времето. Ако през деня било слънчево, се вярвало, че такова ще бъде и през цялото лято. Ако валяло дъжд, се смятало, че няма да се родят жълъди“, допълни Кирова.
Мария ПОПЧЕВА