Платформата се приема и на фона на различията между правителството на Косово, което е твърдо против промяна на границите със Сърбия и президента на страната и основен преговарящ в диалога с Белград, Хашим Тачи, който, заедно със сръбския държавен глава Александър Вучич, е сред идеолозите и най-големи застъпници на идеята за „корекция на границите“ (размяна на територии – частта на Косово на север от река Ибър срещу сръбската Прешевска долина, която е населена предимно с албанци).
Как се стигна до спирането на диалога
Преговорният процес между двете страни е прекратен от края на миналата година след редица остри конфронтации между двете страни, които кулминираха с решението на Прищина да въведе 100-процентови мита върху сръбските стоки през месец ноември 2018 година, след като преди това Сърбия осъществи широкомащабна кампания, с която предотврати приемането на Косово в Интерпол на Общото събрание на полицейската организация на 20 октомври.
Първо, Сърбия обвини Прищина, че не изпълнява задълженията си по подписания през 2013 година Брюкселски договор, според който Косово трябваше да образува Общност/Асоциация на сръбските общини в страната, своего рода автономия, което обаче не се случи, защото косовските лидери заподозряха Белград, че се опитва да създаде втора Република Сръбска, както в БиХ.
Второ, в края на миналата година Прищина взе решение за преобразуване на Силите за сигурност на Косово (ССК) в пълноценни въоръжени сили, което Белград твърди, че е нарушение на положенията в Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, която допуска пребиваването на територията на Косово изключително на многонационални сили под международен контрол.
И трето, широкомащабната дипломатическа офанзива на Белград за отмяна на признанията за независимостта на Косово от страни в Азия и Африка и неприемане на Прищина в Интерпол на Общото събрание на полицейската организация в края на месец октомври 2018 година, което бе посрещнато с еуфория и отбелязано като триумф в Белград, предизвика остро реакция от страна на Прищина. Властите на Косово решиха, че това е достатъчно доказателство, че сърбите нямат никакво намерение да признават независимостта на страната и първо изпратиха ССК да направи показни арести в центъра на Северна Косовска Митровица, основният град на населената със сърби част на Косово, а след това, в течение на ноември, първо въведоха 10-процентови мита върху сръбските стоки, а после и 100-процентови.
В крайна сметка Белград обяви, че няма да участва в диалога за нормализация на отношенията, докато не бъдат отменени таксите, които задушават косовските сърби.
Косово иска отмяна на Резолюция 1244 на СС на ООН, създаване на трибунал за военни престъпления за Сърбия
Платформата изключва преговорите за корекция на границите, задължава преговарящите да поискат от Сърбия да признае Косово, изисква отмяна на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, както и създаването на специален трибунал за военни престъпления, който да се занимава изключително с престъпления, извършени от Сърбия в Косово. Документа гарантира „неприкосновеността на границите и запазване на територията на Косово в границите от 17 февруари 2018 година“. Освен това Прищина иска всички природни ресурси на територията на Косово, включително язовира Газивода, който е част от водоснабдителната мрежа на Сърбия и металургичния комбинат „Трепча“ да бъдат обявени за суверенна собственост на страната.
Платформата, която определя принципите за диалога със Сърбия, постановява, че всяко споразумение, постигнато с Белград по време на диалога в Брюксел с посредничеството на ЕС, следва да бъде в съответствие с Конституцията на Република Косово и изключва дискусии относно размяната на територии.
В този документ, наред с другото, се заявява, че целта на Косово е да получи признание от Сърбия чрез правно обвързващо споразумение. Друг от принципите в платформата е, че страните няма да влизат в диалог за подписване на частични споразумения до постигане на окончателно цялостно споразумение по всички открити въпроси. Според този документ окончателното правнообвързващо споразумение между Косово и Сърбия влиза в сила едва след като Сърбия признае Косово за независима държава и след организирането на референдум за споразумението в Косово и договора е ратифициран от парламентите на Косово и Сърбия. „Конституцията на Косово не е отворена за преговори“, се казва в текста на платформата. Преговорният екип на Косово иска също така да се насърчат правата на албанците, живеещи в Сърбия, в пълна реципрочност с правата на сръбската общност в Косово.
Платформата предлага откриването на нови теми по време на диалога Прищина-Белград в Брюксел, като например репарациите за войната, въпроса за изчезналите лица, разглеждането на въпроса за жертвите на изнасилване и предлага създаването на трибунал за военни престъпления за разследване, съдебно преследване и опит за извършване на военни престъпления, извършени от Сърбия в Косово по време на конфликта през 1998-1999 г. Косово иска окончателното споразумение със Сърбия да бъде постигнато с посредничеството на ЕС и САЩ, които трябва да гарантират пълното изпълнение на споразумението.
Реакции от Косово
Премиерът Рамуш Харадинай приветства решенията и каза, че тя е в полза на запазването на Косово в границите му от 17 февруари 2008 година. „С днешния вот, с мнозинството, което присъстваше в залата, ние проправихме пътя за инклузивен екип с представители на управляващите партии, опозицията, и гражданското общество, който да представлява конституционните и стратегическите интереси на Косово и за пореден път демонстрираме своя ангажимент за мир и стабилност на целия регион и за изграждане на добросъседство“, написа министър-председателят във „Фейсбук“. Освен това той заяви, че законът за платформата за диалога със Сърбия представя позицията на Косово, че неговите граници са ненарушими и че няма да има правителство на трето ниво.
Председателя на парламента Кадри Весели заяви след вота, че Косово е казало „да“ на диалога със Сърбия, което ще му позволи да получи място в ООН и да запази суверенитета си. свен това той призова представителите на опозицията да се присъединят към процеса: „Участието им в последната среща със Сърбия само помага на Косово“, каза Весели. „Вярвам в рационалността на опозицията и вярвам, че ще се присъедини към екипа и ще поеме отговорността“, каза Весели.
Съпредседателят на косовската делегация Фатмир Лимай приветства гласуването и посочи, че Косово ще има официална позиция за диалог със Сърбия. „Платформата, одобрена от парламента на Косово, съдържа принципи, въз основа на които ще влезем във възможен диалог със Сърбия. Изключително съм доволен, че платформата, приета от законодателите днес, представлява единството на косовските институции в бъдещия диалог със Сърбия“, пише Лимай в своя профил във „Фейсбук“.
Все още няма реакция от президента на Косово Хашим Тачи
Реакции от Сърбия
За Белград, този документ, от появата на първата му версия, беше знак, че Прищина всъщност не иска нито компромис, нито диалог, нито каквото и да е споразумение, а просто признание за независимостта си от Сърбия и то в границите, което то е определило само за себе си в рамките на територията на Сърбия. Сръбският президент заяви на Мюнхенската конференция по сигурността, че това, което косовските албанци са изпратили в своя парламент като платформа за продължаване на диалога е Белград, всъщност е платформа против диалога.
Първата реакция от Белград беше тази на директора на сръбската правителствена канцелария за Косово и Метохия Марко Джурич , който бе категоричен, че „Прищина, с платформата, приета за диалог с Белград, изпраща съобщение, че това е краят на диалога“. „Приемането на платформа, според която единственият възможен резултат от диалога е признаването, без да се третират правата и състоянието на сърбите, означава, че Прищина изпраща съобщение, че това е краят на диалога“, каза Джурич.„Решението на властите в Прищина поставя Сърбия в най-лошото положение от 2011 г. насам, когато албанците, заедно със своите западни партньори, създават границата при Ярине и Бърняк“, добави той.
В петък сутринта бе свикан извънреден съвет на Съвет за национална сигурност, на който освен държавния глава участваха: министър-председателят Ана Бърнабич, директорът на разузнавателната служба БИА Братислав Гашич, вицепремиерът и министър на външните работи Ивица Дачич, вътрешният министър Небойша Стефанович, министърът на отбраната Александър Вулин, началникът на Генералния щаб генерал-лейтенант Милан Мойсилович, директорът на полицията Владимир Ребич и други.
Веднага след края на заседанието, премиерът на Сърбия Ана Бърнабич обяви, че Платформата на Прищина е трети и фатален удар по диалога между Сърбия и Косово. Същевременно, министър-председателят подчерта, че реакцията на Сърбия ще бъде, както винаги, умерена. Бърнабич съобщи пред журналистите след края на заседанието, че несъмнено приемането на тази платформа е трети, фатален удар по диалога Белград – Прищина.
„Първият удар беше неизпълнението на Брюкселското споразумение от страна на Прищина. Днес е 2149-ия ден, откакто бе подписан договора, а Прищина не е направила нищо, не е приложила нито една дума от документа. Няма и помен от Общността на сръбските общини, която беше единственото задължение на Прищина и гръбнак на споразумението“, обясни тя.
Вторият удар, както заяви Бърнабич, бе налагането на 100-процентови мита върху сръбските стоки.
Тя припомни, че първо таксите са въведени на 6 ноември (но на ниво 10%), а след слабата реакция на международната общност, на 21 ноември те са увеличени до невероятните 100%.
„До днес те не са отменени. Прищина изпрати ясно послание на ЕС и САЩ, че митата няма да бъдат отменени и това беше вторият голям удар. Третият последен удар е приемането на тази платформа. Това противоречи на здравия разум“, заключи Бърнабич
„В неделя в седем и половина ние ще се срещнем с патриарха и Синода, за да обсъдим ситуацията в Косово, тъй като диалогът е прекъснат“, добави още тя.
*Заглавието на обзора е взето от материал на първа страница на прищинския ежедневник "Зери" след въвеждането на 100-процентовите мита върху сръбските стоки.
Редакция: Иван Христов
