По думите му, след Освобождението бездомните Съба Вазова и синът ѝ Владимир продължават да странстват от град на град. През 1885 г. те заминават при другия брат Киро Вазов, който е практикуващ лекар в Стара Загора. През 1884 г. обаче се връщат отново в Пловдив при най-големия брат – Иван Вазов. Тук Владимир завършва гимназиално образование и постъпва във военно училище в София. Прави неуспешен опит да се запише по време на Сръбско-Българската война като доброволец в армията. Пристига в Цариброд, където е лагерът на българската войска, но там го застига вестта за сключеното вече примирие. През 1887 година завършва Военното училище и започва службата си като офицер в Пети артилерийски полк в Шумен. Отличните му познания по артилерийска материална част са причина той да бъде назначен за член на специалната комисия, начело с полк. Калин Найденов, която има за цел да закупи нови оръдия за армията ни. Службата му продължава в Четвърти артилерийски полк на Първа дивизия в София, където е назначен за командир на батарея. Капитан Владимир Вазов усъвършенства своята подготовка във Висшата стрелкова артилерийска школа Царское село край Санкт Петербург. Със завършването е назначен за командир на Артилерийско отделение Стара Загора. На 17 февруари 1906 година със заповед на военния министър е открита артилерийска школа към Военното министерство. За неин заместник-началник е назначен подполковник Владимир Вазов. Военната му кариера продължава в артилерийската инспекция като началник на строевото домакинско отделение.
Цветана ТОНЧЕВА