Пловдив. С полагане на венци и цветя пред паметника на Васил Левски на централната алея в Бунарджика гражданите отбелязаха 146 години от гибелта на Апостола на свободата, предаде репортер на Радио „Фокус“ - Пловдив. Водещ на възпоменателното честване бе актрисата от Драматичен театър – Пловдив Мария Генчева. Слово произнесе Христо Христов от Общински комитет „Васил Левски“ - Пловдив. „Има светини в историята на всеки народ, които надживяват превратностите на времето, надживяват идеологическите послания, политическите заблуди, боричканията за власт, пари и слава. Светини, които се издигат като икони. В тях народите се кълнат и не позволяват и прашинка да падне върху тях. За българите това е Левски. Ние, пловдивчани, не бива да забравяме много важен факт от биографията на Апостола, а именно, че той е бил ученик на Йоаким Груев и от Пловдив тръгва по народните работи“, каза в словото си Христов. По думите му Дякон Игнатий хвърля расото, но не защото изоставя своята религиозна принадлежност и мисия, а защото по-велико дело - Освобождението на България изисква това. „За него съществува една ценност - народното благо. „Аз съм посветил себе си на Отечеството още от 61-во лето да му служа и да работя по народната воля“. Създава вътрешна революционна организация, пътува неуморно, създавайки революционни комитети, не жали труд, усилия и воля да пробуди народа за Освобождение. Вестта за залавянето на Левски е потекла като буйна река из всичките краища на страната. Левски бива осъден. Изповедта му преди да умре: „Отче, нищо няма що да кажа, защото никого не съм убил и никого не съм ограбил за лична полза. Ако служенето на народа е грях, то не искам прошка и от Бог“. Свещеникът поп Христо Стоилов разказва за последните мигове на Апостола „Дяконът се държа юнашки. Каза наистина, че той е първият, но след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах, за да не видят турците, че плача“. Затварям очи, а в съзнанието ми отекват думите „Ако спечеля, печеля за цял народ. Ако загубя - губя само мене си“ Едва ли ще е пресилено, ако сравним Апостола с Христос", посочи Христов. По думите му Саможертвата на Левски за българския народ се приближава до тази, която прави Божия син за човечеството. Христос е предаден от свои и Левски е предаден от свои. „Христос възкръсва, а Левски никога не умира“, каза още Христов.
Под съпровода на военна духова музика бяха поднесени венци и цветя пред паметника на Дякона. В церемонията по традиция участваха и представителни формирования от Пловдивския гарнизон – почетна рота, военен духов оркестър и венценосци, членове на Общински Комитет „Васил Левски“, Пловдив и Комитет „Родолюбие“. На събитието присъстваха кметът на Община Пловдив инж. Иван Тотев, областният управител на Пловдив Здравко Димитров, председателят на Общински съвет - Пловдив Савина Петкова, народни представители, бриг. генерал Явор Матеев, началник на гарнизон Пловдив и командир на 68-а бригада „Специални сили“, командирът на Авиобаза „Граф Игнатиево“ бригаден генерал Димитър Петров, заместник-кметовете инж. Александър Държиков, Георги Титюков и Златин Велев, заместник областните управители Петър Петров и Димитър Керин, общински съветници, кметовете на райони Георги Стаменов, инж. Ральо Ралев, Костадин Димитров, Димитър Колев, Борислав Инчев, Николай Чунчуков и представители на общинската администрация, общественият посредник на Пловдив Борислав Стаматов, директорът на ОИ „Старинен Пловдив“ Йордан Илиев и директори на общински предприятия, както и децата от пловдивската детска градина „Майчина грижа“.
Венци и цветя бяха положени и от името на почетните консули на Русия и Украйна в Пловдив, Регионалната организация на евреите „Шалом“ Пловдив, Общинският читалищен съюз, Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва, НБ „Иван Вазов“, Общински комитет „Васил Левски” – Пловдив, Комитет „Родолюбие”, Сдружение „Хайдути“, от учениците от Спортното училище, от Националната търговска гимназия, от Математическата гимназия, както и от многобройните признателни граждани, които присъстваха на възпоменанието, в което всяка година с едноминутно мълчание и падане на колене, родолюбивите българи отдават почит пред саможертвата на най-светлия и чист образ в националната ни историческа памет.
Преди това от 10.00 часа се отслужи панихида в църквата „Св. св. Петър и Павел“.
Мария РУСЕВА