Пловдив. Българската, руската и арменската общност в Пловдив ще честват съвместно празника Сирни Заговезни на 10 март. Това съобщиха за Радио „Фокус“ – Пловдив организаторите от НЧ „Захари Стоянов-1984“ и Фондация „Заедно“. Събитието е част от проекта „Да посрещнем пролетта заедно“, който се реализира с подкрепата на Община Пловдив и е включен в културния календар на града през 2019 г. Проектът е и послание към различните поколения за съхраняване на народните традиции и опазване на мултикултурния облик на Пловдив. Празникът ще започне от 15.00 часа на 10 март на откритата сцена „Ядрото“ в кв. „Капана“, със специалното участие на кукерите от Фолклорен ансамбъл “Слав Бойкин” към Народно читалище “Кирил и Методий” в гр. Раковски. Кукерите с атрактивни маски ще преминат по Главната улица в Пловдив, за да прогонят злите сили.
Арменците наричат празника Сирни Заговезни с името Пун Парегентан, а руснаците – Масленица. Пун Парегентан се свързва и със 7 морални човешки ценности. Арменският народ отбелязва този ден с пищни празненства и изобилни трапези. Всички си ходят на гости, организират се улични карнавали. Специално за деня се приготвят ориз със сушени плодове и много масло, традиционни таханови хлебчета и гевречета със сусам и мед.
Масленица е един от най-веселите старинни руски народни празници, който символизира сбогуването със зимата и тържественото посрещане на пролетта. Смята се, че той води началото си от славянските племена, които прославяли своя бог на плодородието Велес. В древността руснаците го наричали и „Комоедица“ от „ком“ – името на мечките, които първи „подушвали“ пристигането на пролетта. Неизменна част от руската „Масленица“ са вкусните „блини“ – символ на Слънцето. В наши дни се счита за голям късмет, ако туристите попаднат случайно на честването на този руски празник, а една от най-големите атракции за всички е ритуалът с паленето на сламена кукла. Огънят се прескача за сила и здраве, както повелява и българският обичай.