Вашингтон. По време на изслушването пред комисията по външни работи на Камарата на представителите беше поискан специален съд за военните престъпления по време на косовския конфликт за окончателно помирение между Белград и Прищина, информира кореспондентът на Македонската информационна агенция (МИА) от Вашингтон, цитиран от македонското електронно издание “Плюс инфо“.
Изслушването, озаглавено "Жертвите на войната в Косово: търсене на справедливост", отбеляза 20-годишнината от трагичните събития в Косово.
Бившият президент на Косово Атифете Яхяга, адвокатите Илир Бутуки и Пол Уилямс свидетелстваха пред конгресмените, както и Васифя Красничи Гудман, един от многото оцелели от насилията по това време.
Елиът Енгел, член на Демократическата партия от Ню Йорк, заяви, че въпреки че са минали 20 години от конфликта, подхранван от разрушителната политика на Слободан Милошевич, убивайки 11 000 косовски албанци, повече от 20 000 жени и мъже са станали жертва на насилие, а 1600 все още се водят безследно изчезнали, "имаме само шест осъдени военни престъпници".
„Бяха убити 2000 сърби и единственият начин да се помирят хилядите оцелели, които носят тежки травми, е да се създаде специален съд за престъпления, извършени в Косово, защото „сегашният съд в Хага или мисиите на САЩ и ЕС в Косово не реагираха адекватно на размера на зверствата и страданията,“ заяви Енгел.
Досега само шестима бивши сръбски официални лица бяха обвинени от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия - бившият сръбски президент Милан Милутинович, вицепремиерът на Югославия Никола Сайнович, командирите на Югославската армия: Небойша Павкович и Владимир Лазаревич, генералът от югославската армия Драголюб Ойданич и сръбският вътрешен министър Сретен Лукич.
Всички те, с изключение на Милутинович, бяха признати за виновни за "широко разпространена кампания на насилие срещу албанското цивилно население, извършена от силите под контрола на (югославски и сръбски) власти, по време на които убийства, сексуални нападения и умишлено унищожаване на джамии ".
Седем косовски албанци също бяха обвинени, но Енгел смята, че справедливостта е "небалансирана" с това.
Според Фондацията за хуманитарно право в Белград, от 2001 г. насам са открити четири масови гроба с общо 941 жертви, предимно цивилни, мъже и жени, убити през 1999 г. извън местата на военните операции в Косово.
„Това е доказателство, че висши служители в сръбското правителство са предприели планирани действия за прикриване на престъпленията, извършени през 1999 г. и досега никой в Сърбия не е бил изправен пред правосъдието за укриване на тези престъпления, посочи Енгел.
Бившият президент Яхяга също призова за създаването на нов специален трибунал за Косово, отговорен за извършителите на сексуално насилие в Косово ", защото косовските, сръбските и международните съдилища не успяха да дадат приоритет на преследването на престъпления със сексуално насилие".
Тя посочи, че 1.026 жени от Косово са съобщили за изнасилване.
Организацията на Human Rights Watch документира 20 000 случая на сексуално насилие в Косово, най-вече срещу жени, но и срещу мъже, като военен инструмент на политиката за етническо прочистване на Милошевич.
Яхяга подчерта, че досега никой не е бил призован да реагира на тези престъпления, които са служили за сплашване, изнудване на пари, терор и прогонване на местни жители от домовете им. По време на косовския конфликт през 1999 г. и въздушните удари на НАТО срещу Сърбия повече от милион бежанци от Косово отидоха в Албания и Македония, а стотици хиляди бяха вътрешно разселени.
"Ние искаме създаването на специален трибунал, на който ще бъдат разгледани жертвите на това ужасно насилие, което оставя травми за цял живот", каза тя.
Гудман, гражданин на САЩ, се обърна към Конгреса, описвайки тежките моменти, когато е била изнасилена на 16-годишна възраст от сръбски полицай и негов спътник.
Според Уилямс създаването на такъв хибриден съд би могло да допринесе за търсене на отговорност както на сръбските престъпници, така и на престъпленията, извършени от косовските албанци срещу сръбското население.
„Този съд ще работи, осланяйки се на опита на хибридния съд за престъпления в Руанда, който не само ще обхване престъпленията, но и ще има възможност да се обърне към жертвите, които трябва да бъдат признати от Белград и на които трябва да им се изплати обезщетение от държавата,“ посочи Уилямс.
Според Бутуки сръбското правителство декларативно е одобрило идеята за такъв съд, но без конкретни стъпки за неговата реализация.

Превод и редакция: Юлиян Марков