Въпреки ескалирането на реториката от лидерите в целия континент, това е едно място в двугодишните преговори, в което Обединеното кралство има надмощие.
Разочарованите европейски правителства духаха горещо и студено, като настояваха да им дадат ясна причина да търсят допълнително време след крайния срок на 29 март, определен от самата Великобритания. Те я помолиха да обясни как планира да преодолее безизходицата в Камарата на общините, която два пъти отхвърли споразумението за оттегляне, което договори с ЕС миналия ноември.
„Ако искат забавяне, британците трябва да обяснят как планират да осигурят различен резултат“, каза холандският премиер Марк Руте, сравнявайки Мей с филмов герой от "Монти Пайтън", който отказва да признае поражението дори след като загуби всичките си крайници в битка с мечове.
Европейският министър на Франция Натали Лойзо заяви, че причините за подаване на искане от страна на Великобритания трябва да бъдат "надеждни, целенасочени и подкрепени от мнозинство".
В отговор на искането за удължаване от Мей в сряда, председателят на Европейския съвет Доналд Туск заяви, че предоставянето му ще зависи от ратифицирането на споразумението за Брекзит от депутатите. „Смятам, че ще бъде възможно кратко удължаване, но то ще бъде обвързано с положително гласуване на споразумението за оттегляне в Камарата на общините“, заяви той.
Въпреки реториката - и фактът, че едно удължаване изисква тяхното единодушно съгласие – европейските лидери имат по-малко влияние, за да наложат решението си на Мей,отколкото предполагат подобни изявления. Те могат да кажат „да“ или „не“ на искането на Великобритания за кратко удължаване (което Мей изпрати официално с писмо в сряда). Те могат да я разпитат на срещата на върха в четвъртък за нейните намерения. Те на теория могат да определят различна продължителност на забавянето. Те могат да задържат своето съгласие до последната минута следващата седмица, но в крайна сметка ще трябва да се съобразят с нейното искане.
Нито една страна от ЕС не иска да бъде обвинявана за това, че е предизвикала Брекзит без сделка, който ще нанесе сериозни икономически щети не само на Великобритания, но и на най-близките й съседи, особено Ирландия, Франция, Белгия и Холандия. Така че няма вероятност никой да наложи вето на отлагането, ако Лондон поиска такова.
Освен това ЕС няма право да налага условия на Мей, като провеждането на втори референдум за това дали изобщо да напусне блока, да свика парламентарни избори или да се откаже от някои от червените линии, които постави преди началото на преговорите. Това не само би нарушило британския суверенитет; това също ще създаде прецедент, който би могъл да се използва в бъдеще за други държави-членки.
„Те нямат законно право да определят каквито и да било условия“, каза Жан-Клод Пири, почитаният бивш ръководител на правната служба на Съвета на Европейския съюз. „Въпреки това, те биха могли да определят различен период от време, от този, който тя иска и това може да бъде много важно“.
Председателят на Европейския съвет Доналд Туск, който ще председателства срещата на върха, каза тази седмица, преди да обиколи ключови европейски столици, че ЕС трябва да бъде отворен за разглеждане на „дълъг срок, ако Великобритания счете за необходимо да преосмисли стратегията си за Брекзит и да постигне консенсус около него“. Това изглежда отразява пожелателното мислене в Брюксел, че британците могат да изберат да останат, ако им се даде достатъчно време.
Но това също изглежда малко вероятно. В Уестминстър и Брюксел се формира опозиция срещу удължаване, което би изискало Обединеното кралство да избира евродепутати през май.
И докато по-дългото забавяне до края на тази година ще даде време за втори референдум или общи избори, то ще има много недостатъци.
За Лондон участието в изборите за Европейски парламент би било политически неудобно и може да предизвика протестен вот, който би направил всяко споразумение по-трудно.
От гледна точка на ЕС, по-сериозната опасност е, че като пълноправен член, Великобритания ще бъде в състояние да използва правото си на вето, за да възпрепятства преговорите за бъдещия седемгодишен бюджет на Съюза и да се опита да изнудва 27-те за отстъпки за бъдещите отношения.
Независимо че Великобритания не е правила такива ходове през последните две години, някои радикални привърженици на Брекзит от Консервативната партия на Мей вече искат Лондон да играе много по твърдо с Брюксел и да максимизира неприятностите, които може да създаде на ЕС.
Дипломатите твърдят, че окончателното решение е малко вероятно да бъде взето на срещата на върха тази седмица. Европейските лидер по-вероятно ще определят курс на действие, който трябва да се приложи в последния момент чрез писмена процедура - или евентуално набързо организирана извънредна среща на високо равнище - в зависимост от това какво се случва в политиката на Уестминстър през следващата седмица. Но можем да очакваме крайният резултат да бъде кратко удължаване.
Докато 27-те настояха сделката за оттегляне да не може да бъде променяно, тримесечното закъснение обаче щеше да даде време на двете страни да се доближат до споразумение.
Британският премиер може да се консултира с парламента относно възможностите за дългосрочни отношения и след това да предоговаря части от политическата декларация за бъдещите отношения на Великобритания с ЕС. ЕС би могъл също така да посочи по-конкретно планираната бъдеща търговска рамка в опит да намали вероятността да се наложи прилагането на така наречената ирландска предпазна мярка.
Това може да помогне на Мей да убеди северноирландската Демократична юнионистка партия (ДЮП), от чиято подкрепа зависи в парламента, че споразумението за Брекзит не представлява смъртна заплаха за единството на Обединеното кралство. Това също ще модифицира значително пакета, така че да се преодолее ветото от председателя на британския парламент за трето гласуване на същия документ.
ЕС трябва да вземе на сериозно заплахите на привържениците на твърдия Брекзит, че ще създадат сериозни проблеми и да ограничи удължаването до три месец, за да запази натиска върху парламента да промени решението си. Великобритания се нуждае от стимул, за да реши между много различните версии на Брекзит без безкрайни дебати.
Но ЕС трябва също да даде на Великобритания последния шанс да спре да се бави, да избере един вид торта и да я изяде, или да се хвърли без торта от скалата.
Превод и редакция: Иван Христов
