Шокът от атаката срещу редакцията на сатиричното списание „Шарли Ебдо“ в Париж през 2015 г. разтърси Европа. По-късно през годината френската столица бе ударена отново от тероризма с атаки, които костваха живота на повече от 130 души. Последваха нападения в Брюксел, Берлин и Барселона и поредица от по-малки атаки в Лондон и Франция, в резултат на което загинаха десетки и се създаде атмосфера на страх.
Но от лятото на 2017 г. насам няма сериозни атаки и тероизмът излезе от заглавията в медиите и съответно от умовете на обикновените европейски граждани. Всъщност, джихадските атаки в Европа са намалели с малко над 60% от връхната си точка, което предполага, че Европа е преодоляла заплахата, вдъхновена от близкоизточната радикална групировка „Ислямска държава“.
За съжаление, това не е вярно. Често срещана грешка е измерването на терористичната заплаха от броя на извършените атаки. За да разберем мащаба и естеството на заплахата, трябва не само да изучаваме успешните атаки, но и да разгледаме и плановете, които са осуетени от усилията за борба с тероризма.
Досега през 2018 г. в Европа е имало поне 12 добре документирани джихадски терористични заговори. Шест от тях доведоха до атаки. Има и 11 неясни случая, които все още са твърде слабо документирани за анализ. Това е намаление от около 50% на общия брой заговори в сравнение с миналата година. Но това не означава, че заплахата е намаляла.
Не е ясно дали европейските усилия за борба с тероризма може да са отслабили възможностите на тези радикализирани мрежи.
Наистина, намаляването на броя на атаките следва след драматичен пик от 2017 г., когато в Европа са регистрирани най-голям брой нападения за последните 25 г. В сравнение с всяка година преди 2015 г. броят на терористичните заговори в Европа все още е висок - въпреки огромните разходи на европейските правителства за отслабване на терористичната дейност.
Действията на радикализираните нападатели през 2018 г. показват, че терористичната групировка „Ислямска държава“ продължава да се стреми да атакува враговете си в Европа по всякакъв възможен начин. Повечето извършители са свързани с организацията или са нейни активни поддръжници. Повечето от тях също така имат връзки с вътрешни екстремисти и чуждестранни бойци, и обикновено контактуват с членове на „Ислямска държава“ чрез приложенията за социални медии.
Техните методи са в съответствие с тенденциите, които сме виждали след появата на терористичната групировка през 2014 г. Имаше атаки, водени от т.нар. вълци-единаци. Видяхме нападения, включващи използването на превозни средства.
Арестуването на седем поддръжници на „Ислямска държава“ в Холандия, планирали атака по време на публично събитие с ръчни гранати, е ясен сигнал, атаките с мащаба на тези от ноември 2015 г. в Париж не бива да бъдат изключвани. Засилените европейски усилия за борба с тероризма може да са отслабили възможностите на радикализираните мрежи, но не са ги елиминарали напълно.
Основна причина за джихадските атаки в Европа са военните интервенции, особено нахлуването в Ирак през 2003 г. Това може да доведе до заключението, че победата на международната коалиция срещу „Ислямска държава“ със сигурност ще мотивира допълнителни ответни действия. Възможно е в бъдеще да видим по-силни и по-добре организирани джихадистки мрежи.
Включването на около 5000 европейски чуждестранни бойци във военните действия в Сирия може да постави основите за такава бъдеща мобилизация. Сега европейските екстремисти са по-добре свързани с чуждестранни групировки като „Ислямска държава“, отколкото преди, а боевете засилиха връзките между екстремисти от различни европейски страни.
Историята на джихадизма в Европа е история на приливи и отливи.
Може би най-важното е, че чуждестранните битки създадоха кадри, които могат да станат основатели на бъдещи терористични мрежи и клетки. Изследванията на европейския джихадизъм показват, че ветераните-джихадисти са изигравали решаваща роля в подбуждането на насилие. Те са оперирали чрез различни портали като движението Sharia4, създавали са подземни мрежи за подкрепа на джихада и са работили от килии за радикализиране на затворниците.
Европейските затвори са пълни джихадисти. От 1 500 чуждестранни бойци, които са се завърнали, едва няколко стотици са били лишени от свобода. Някои от тях са замесени в терористични дейности, докато други са подкрепяли терористичните групировки по друх начин. Те получават относително кратки присъди и вероятно част от тях ще се завърнат към екстремистка сцена, която не е загубила своята привлекателност и в действителност изглежда се разраства.
Неотдавнашен доклад показва, че ислямските екстремисти в Германия са около 25 000, като 2 240 от тях се смятат за джихадисти. Според ЕС във Великобритания има 25 000 ислямистки екстремисти, от които 3 000 се разглеждат като заплаха, а 500 са под постоянно наблюдение. Във Франция, където около 1 400 са се присъединили към бойните редици на джихадистите в Сирия и Ирак, ситуацията също е обезпокоителна. Повече от 20 000 души са под наблюдение за потенциална опасност от радикализиране, а 4000 от тях се считат за особено опасни и се следят отблизо от властите.
Историята на джихадизма в Европа е история на приливи и отливи. Вълните на атаки биват последвани от спадове, тъй като държавите реагират с по-строги мерки, а само няколко години те отново избуяват, при това с още по-голяма сила.
Като цяло джихадизмът в Европа се оказа забележително устойчив. Въпреки че новите и по-строги мерки за борба с тероризма в момента очевидно са отслабили способността на „Ислямска държава“, би било желателно да се обяви европейската война срещу терора.
Петер Несер е старши изследовател в Норвежката научноизследователска група за изследвания в областта на тероризма в областта на отбраната. Той е автор на "Ислямския тероризъм в Европа: История" (C. Hurst & Co, 2015).
Превод и редакция: Тереза Герова
