Между държавните и правителствените ръководители в Брюксел имаше такова рязко несъгласие, че те не можаха дори да се споразумеят как точно са се провалили.
След срещата на вечеря в четвъртък, която продължи до ранните часове на следващата сутрин, френският президент Еманюел Макрон заяви, че шпицкандикантите или "водещите кандидати" на трите най-големи проевропейски политически семейства са били елиминирани от пазарлъците.
„Те бяха извадени тази вечер, което ни позволява да рестартираме процеса“, обясни френският лидер.
Германският канцлер Ангела Меркел обаче беше по-малко ясна. Тя каза, че председателят на Съвета Доналд Туск е докладвал след продължителни консултации, че не е налице мнозинство за нито един от трите водещи кандидати: германският евродепутат Манфред Вебер от дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП); първият вицепредседател на Комисията Франс Тимерманс от социалистите; и комисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер от либералите. Но тя остави отворена възможността това да се промени.
Меркел и други политици се опитаха да намекнат, че политическата съдба на номинираните все още може да се промени, , въпреки че лидерите на социалистическите и либерално-центристките групи в парламента обявиха четвъртък, че няма да подкрепят Вебер, оставяйки го много далеч от постигането на мнозинство сред проевропейските сили.
Изборът на нов списък на лидерите на ЕС винаги е трудна задача, изискваща интензивни преговори, а през 2014 г. процесът продължи през лятото с окончателно решение, което не беше достигнато до края на август. Но за разлика от 2014 г., когато сделката между консервативните и социалистическите кандидати, Жан-Клод Юнкер - който стана президент на Комисията - и Мартин Шулц, представи ясен път напред, 28-те държавни и правителствени ръководители този път са изправени пред почти празен списък.
Меркел отбеляза, че основните дясноцентристки и лявоцентристки партии вече не контролират достатъчен брой места в Парламента, за да постигнат споразумение помежду си и сега трябва да достигнат по-широка сделка, за да формират проевропейско мнозинство, което ще включва най-малко либералите и, вероятно, Зелените.
„Разбира се, ние искаме общо решение с Европейския парламент“, подчерта Меркел на кратка пресконференция в ранните часове на петък.
Меркел категорично избегна директен отговор на въпроса дали тя или ЕНП ще се придържат към Вебер, когото тя преди това бе посочила за предпочитан кандидат. Канцлерът каза, че лидерите на ЕС и техните партии ще трябва да направят преглед на оценката на Туск.
„Парламентът със сигурност също ще има позиция и тогава ще видим какво означава тя. Така че ще мога да дам окончателен отговор на въпроса ви в края на процеса. Но това е ситуация, която ни поставя пред предизвикателства, разбира се – това е пределно ясно“.
Едно от предизвикателствата пред Меркел е, че Вебер е високопоставен член на Християнско-социалния съюз на Бавария (ХСС), сестринската партия на нейните християнски демократи. Канцлерът ще трябва да проведе деликатни разговори с лидерите както на собствената си партия, така и на ХСС, за да очертае пътя напред.
Туск не каза нищо определено
Председателят на Европейския съвет Доналд Туск, който говори на пресконференция, започнала малко след 2 часа сутринта, не отговори директно на въпроса дали кандидатурата на Вебер е била окончателно отхвърлена от лидерите по време на техните разисквания.
„Нуждаем се от повече време, за да обсъдим целия ландшафт“, каза Туск, който също идва от ЕНП. „Ето защо се връщаме към въпроса в края на юни и днес е твърде рано да се предрешат имената“.
Лидерите заявиха, че ще се съберат в Брюксел вечерта на неделя, 30 юни, малко след като няколко от тях трябва да се върнат от срещата на върха на Г20 в Осака, Япония. Неформалните разговори за бъдещето на ЕС се очаква да продължат в Япония с Туск, Юнкер, Меркел и Макрон, които трябва да бъдат там, заедно с холандския премиер Марк Руте, испанския министър-председател Педро Санчес, британския премиер Тереза Мей и италианския министър-председател Джузепе Конте.
Запитан защо лидерите смятат, че ще имат по-добър шанс за постигане на споразумение само след 10 дни, председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер каза, че е малко вероятно шансовете да се подобрят.
„Не очаквам това“, каза той. „Но трябва да се направи“.
Лидерите са под натиск да постигнат споразумение за пакет от високи позиции, преди новият Европейски парламент да проведе първата си сесия на 2 юли и да избере председател.
Въпреки че в четвъртък вечерята приключи без съгласие, Макрон каза, че не смята, че лидерите са се провалили. „Нямам чувството, че съм преминал през провал“, каза той.
Но в знак, че са постигнали малък напредък и колко широко се открива търсенето на нов председател на Комисията, Туск беше попитан дали може би е поставил името си напред. Каза, че не го е направил.
Нагласите на някои от лидерите отразяват техните национални политически култури. Ако Макрон, чиято страна има малък опит в коалиционната политика, беше по-категоричен, че водещите кандидати са елиминирани, Руте, който има дълбок опит в сключването на сделки с конкурентни партии, беше много по-предпазлив.
„Тези неща отнемат малко време – това е като формиране на правителство“, заяви холандският премиер. „В Нидерландия ни отне седем месеца последния път, така че не мисля, че е толкова голяма катастрофа“.
"Понастоящем няма мнозинство за нито един от водещите кандидати за върха на Комисията – Вестагер, Тимерманс или Вебер“, каза Руте, но отбеляза, че това е само „полувремето“.
Руте е един от преговарящите в Съвета, работещ от името на либералите, но официалната позиция на холандското правителство е да подкрепи социалиста Тимерманс, който е бивш външен министър на Холандия. Министър-председателят каза, че Тимерманс все още има шанс, но добави: "Това е наистина много непредсказуемо."
Все пак,Руте отбеляза, че решение ще бъде постигнато в някакъв момент.
„Рано или късно ще трябва да се получи“, каза той. „Ние не можем да накараме Юнкер да остане там до края на живота си“.
Председателят на ЕНП Джоузеф Дол, изразявайки гнева си от това, как другите партии отхвърлиха кандидатурата на Вебер, предложи в четвъртък Юнкер наистина да остане до официалния край на мандата си от 31 октомври, може би дори до следващата пролет.
Юнкер, който напусна Съвета малко преди 3 часа сутринта, призна, че има удоволствие в трудните разисквания на държавните и правителствените ръководители.
„Забелязах с голямо задоволство, колко е трудно да ме заместят“, заяви той.
Превод и редакция: Иван Христов
